Бъдеще

Новият конфликт: милениали срещу gen Z

·

За нов конфликт между поколенията пише Ню Йорк Таймс в статия, озаглавена „37-годишните се страхуват от 23-годишните, които работят за тях.“ Все повече 30 и 40-годишни основатели на компании, които продават от билкови добавки до „продукти за сексуален уелнес“ признават, че са уплашени и озадачени от наскоро завършилите колеж, които излизат в болнични заради месечен цикъл или лош ментален vibe (типичното съобщение било например “Хей, събудих се и психически не съм на добро място, няма да влизам днес на работа.“). Зумърите поставят под въпрос 8-часовия работен ден, делегират задачи на главни изпълнителни директори, държат на политическа солидарност и за нищо на света не използват плачещи се и смеещи емоджита, освен по случайност.

Ако картината на младежи, погълнати от себе си звучи познато, то е, защото всъщност е така – това е ефект, известен като „децата в наши дни“ – всяко поколение се оплаква от това след него. Така милениалите, които доскоро бяха най-младата работна сила, бяха приемани като стереотипни самоовластени мързеливци, които „предпочитат да работят, за да живеят, а не да живеят, за да работят“. През 2007 година в сегмент на „60 минути“, озаглавен „Милениалите идват“, предупреждаваха, че „тези млади хора ви казват в колко часа са на йога“. С течение на времето милениалите станаха мениджъри и работните места бяха адаптирани за техния образ.

Милениалите влязоха в офисите през 2008 и се чувстваха късметлии, ако имат работа по време на световната икономическа криза, не случайно се появи и феномена на прославата на заетостта и бързането. Сега поколението Z навлиза на трудовия пазар също в условията на криза – в разгара на пандемия, която променя часовете, местата и начините, по които ще се работи в бъдеще.

30-годишния Гайб Кенеди (основател на компания за билкови добавки) споделя: „По-старите поколения бяха свикнали да натискат часовника – катеря се по стълбата и си взимам пенсията и златния часовник. За милениалите беше: „Все още имам офис, мога да играя пинг-понг и да пия нитро кафе.“ За следващото поколение е: „О, Боже, аз мога да си изкарвам прехраната, като публикувам в социалните медии, когато искам и както искам.““

Днес новата работна сила – зумърите – изглеждат арогантно, но всъщност дали е така, дали просто не искат по-добри условия на работа? Може би наистина трябва да имаме повече почивни дни, да не стоим до през нощта в офиса, да не се обсебваме от отзиви на клиенти, да обръщаме внимание на менталния си „вайб“, да търсим по-упорито баланса между работния и личния си живот?

Какво казват Gen Z за всичко това? Не е ясно, защото Таймс са говорили само с един 22-годишен маркетинг специалист, чието единствено прозрение е, че компаниите трябва да повишат стажантите от поколението Z до вицепрезиденти. Вероятно ще разберем отговорите по-скоро в TikTok, защото е много възможно младите да знаят по-добре, отколкото дават вид на пръв поглед. Все пак милениалите прекараха цяло десетилетие в снимки на чаши с кафе и тостове с авокадо. Зумърите заслужават малко кредит на доверие.