Кариера
Неприятните сигнали, че не ви ценят достатъчно в работата (и как да решите проблема)

Усещането за недооцененост е честа причина за неудовлетворение от работата. Опасните сигнали могат да са много и различни, а не всички са видими. Човек трябва да има изострени сетива, за да разпознае ранните признаци, че го подценяват, защото те могат да са съвсем незначителни като:
Игнорират мнението ви.
Ако шефът и колегите ви редовно отхвърлят предложнеията ви или ги представят за техни собствени, то те ви изпращат сигнал, че нямате стойност за тях. Преди да се отчаяте обаче, помислете дали проблемът не е в комуникацията – може да се наложи да изясните дали мислите ви се разбират. Питайте директно защо предложенията ви не се вземат предвид или по по-заобиколен начин като „Помогнете ми д аразбера какво не е наред с идеята ми“.
Не се задълбочавате в работата.
Откъсването е често срещан симптом на това, че сте недооценени. Нормално е да имате нужда от свързаност, и ако тя не е удовлетворена, спирате да се задълбочавате в това, което правите. Ето защо, ако се „изключвате“, анализирайте каква е причината.
Възлагат ви незначителни задачи.
Ако ви възлагат най-простите и рутинни задачки, които не са ваша работа и не използват професионалните ви умения пълноценно, можете да регистрирате тревожен симптом на подценяване. Например, ако все вие водите бележките в срещи, подреждате конферентната зала или носите кафе. Да, компаниите се нуждаят от хора за дребни поръчки, но това не означава, че това трябва да сте винаги вие. Особено, ако в това време колегите ви се занимават с вълнуващи проекти. Преди да водите бележките от следващата среща, определете приоритетите си. Всяко ваше „Да“ за една задача означава по подразбиране „Не“ за друга. Ако прекарвате много време в задачи, които са под способностите ви, се отказвате от растежа си. Трябва в един момент да спрете, да си дадете сметка какво правите и да вземете мерки – например, какви са ключовите цели, които си поставя екипа/компанията, къде е мястото ви в картината, какви са свободните ниши, които можете да предложите да заемете. Ако не сте обяснили на началниците си, че искате да се развивате, те е много възможно да ви подценяват като неамбициозен човек, готов да върши всички досадни работи. И по-лошо – изграждат предразсъдък, че не сте силен играч.
Микроменажират ви.
Микроменажирането е като стоенето на учител зад врата на ученика в училище. Това е абсолютно стресиращо и ненужно, и ако се чувствате по този начин, значи не сте оценени достатъчно, за да ви се предостави независимост. Следващият път, когато ви стоят „на главата“ кажете на началника си, че сте наясно, че се тревожи за срока/задачата, но продължавайки да го прави ви разконцентрира и това ви пречи да вършите работата си в срока. Предложете му да ви остави за рамките на тази задача, така по-лесно ще се съгласи да ви остави на мира да работите.
Получавате ниска заплата.
Заплатата е един от основните показатели за това колко една компания оценява приноса ви. Ако ви дават добри отзиви и постоянно ви хвалят, но това не се отразява във фиша ви за заплата, това не е добър сигнал. Този проблем може да изглежда незначителен, но той ще се задълбочи, когато съвсем ви приемат за даденост. Освен това текущата ви заплата е отправна точка за преговори. Ако тя е 1700 лв например, ще ви е по-лесно да убедите работодателя си да я увеличи на 2000, отколкото, ако сте се съгласили за 1000, а искате 2000.
Ако подозирате, че не получавате достатъчно, проучете пазара и разберете колко печелят специалистите на вашето ниво. С тази информация можете да отидете при шефа си и да разговаряте, например: „Задълженията, които изпълнявам, не отговарят на моята длъжност и заплата. Какво е необходимо, за да обсъдим и прегледаме позицията ми в компанията?“
Ако сте запознати с някой от петте сигнала, тогава е време да говорите с вашия мениджър. Не приемайте мълчаливо факта, че вашият потенциал е заровен в земята. Но вместо да се оплаквате, действайте. Не забравяйте, че вие контролирате кариерата си. Отстоявайте себе си, поне в името на психическото си здраве.И ако и това не ви мотивира, то помислете колко пари губите, оставайки на работа, където не сте ценени. Помислете дали наистина предпочитате да избегнете неудобен разговор и да продължите да печелите по-малко.
Да не защитиш интересите си е скъпо удоволствие.