Актуално

Намериха доказателство как краят на офисите ще повлияе върху производителността

·

Когато Kodak започва бавното си слизане към фалит от своя връх през 1996 г., общността от учени и изобретатели, работещи в централата на компанията в Рочестър, Ню Йорк, намалява и изчезва. Но тяхното изселване предизвиква вълнообразен ефект оттогава, изобретателите в града, които не са били свързани с Kodak, са произвели около 20 % по-малко патенти, а тези, които са измислили, са с по-ниско качество. Примерът показва, че когато групата (в случая технологичния клъстър в Рочестър) се свива, хората стават по-малко продуктивни: последиците от смъртта на Kodak се отразяват на компаниите, които ги заобикалят.

Ново изследване от месец март тази година на университета Бъркли, отразено от Wired, показва колко наистина са взаимосвързани бизнес екосистемите и как компаниите, само поради географската си близост, могат да повлияят на производителността една на друга. Това има значение за работещите в технологичния и биомедицинския сектор, които преминават от по-малък индустриален клъстър към по-голям като тези в Силиконовата долина, Сиатъл или Остин. Служителите стават с 12% до 14% по-продуктивни веднага след преместването си и поддържат своята производителност няколко години след това.

Документираният ефект има няколко обяснения. Първо, знанията преливат между служителите. Това преливане „улавя потоците от знания между работниците в една фирма, но и между фирмите, когато хората се срещат случайно и обменят идеи“, според Енрико Морети, автор на проучването. Друга причина е качеството на таланта, който е по-голям и по-добър в по-големите клъстъри. „На голям пазар на труда имате по-добро съответствие между работниците и фирмите, особено когато работниците са много специализирани и фирмите също са много специализирани и много различни един от друг“, обяснява Морети. „Това прави огромна разлика за повечето ни кариери, за заплатите и за разликата между градовете, защото по-големите градове позволяват по-добро съвпадение между работници и фирми, което означава, че те могат да бъдат по-продуктивни.“

Изследването на Морети доказва, че компаниите могат да влияят взаимно върху производителността си само чрез близост. Но досега никой не е измервал как преливането на знания действително влияе върху крайния резултат на компанията на едно място.

Използвайки данни от поверителни данъчни декларации на канадски фирми в сектори, включително недвижими имоти и професионални услуги, екип от изследователи правят това за първи път. Икономисти от университета в Торонто, университета McGill в Монреал и университета в Рочестър начертаха преливания на знания, които се случват между служители в една и съща сграда или съседни сгради. Изследователите откриват, че когато фирма с двойни приходи на съседа се премества в съответния бизнес клъстър, това увеличава производителността на съседа с около два процента – не голям, но съществуващ процент. Ползата е по-голяма за по-производителните фирми. Важно е средното качество на информацията, която получавате от близките компании, а не общият брой съседи (и общите им приходи) в района като цяло. Въпреки че не могат да дадат подробности за тези взаимодействия от данъчните данни на фирмите, изследователите вярват, че събития като официални работни срещи, неформални кафета или събирания в заведения са допринесли за този ефект.

Сега бизнесът е изправен пред ново предизвикателство – изтичането от градовете (офисите и бизнес центровете) на хора към домашните офиси прекъсва тези взаимодействия. Въпреки че засега няма много доказателства за спад на производителността, в дългосрочен план ще има загуба на иновации и производителност в резултат на преминаването към работа от разстояние. „Трудно е да създавате нови идеи, ако сте физически изолирани. Трудно е да взаимодействате с клиентите и да ги питате от какви нови неща се нуждаят. Освен това е трудно да се включат нови хора в екипи “, казва Морети. Поради тази причина той смята, че повечето работни места няма да останат отдалечени след края на пандемията. „Ще има редица професии, които могат да се извършват напълно дистанционно като компютърно кодиране или административна работа. Но не мисля, че това е мнозинството“, твърди той.

Това може да обясни защо някои служители вече се връщат на места като Ню Йорк и Сан Франциско, въпреки високите нива на инфекция. Независимо от това, има разминаване между това, което мениджърите искат, и това, което хората, които работят за тях, искат. Въпреки че много мениджъри биха предпочели да виждат служители в офиса три до четири дни в седмицата, повечето служители биха искали да бъдат в офиса един до два дни седмично, според проучвания на изследователска компания Global Workplace Analytics. Кейт Листър, която е президент на компанията, казва, че най-голямото внимание на бизнеса в момента трябва да бъде привличането и запазването на таланти и че те ще загубят най-доброто и и яркото, ако принудят хората да се върнат в офиса на пълен работен ден. Тя твърди, че наемането на отдалечени работници разширява фонда с таланти в други части на страната и света.

Томас Корнелисен, икономист от Университета в Есекс, който е изучавал преливане сред служителите, смята, че е възможно да има всичко. „С хибридния модел работниците биха могли да реализират най-доброто от двата свята“, казва той, „като имат няколко дни в офиса за положителните преливания и някои дни, в които хората се възползват и от работата от вкъщи“.