Най-важните принципи на добрата организация на работата

Механичният сбор от наети професионалисти не е достатъчен за развитието на един екип и компания. По-важното е взаимодействието им да е компетентно организирано, а за това са от особено голяма полза няколко практически принципи:

Разпределение на отговорностите.
Конкретизиране на задачите, разпределение между членовете на екипи, проектини групи и отделни служители.

Диференциация и интеграция.
Отличаване на различните видове дейности в работния процес и гарантиране на взаиманта им свързаност. Всеки член на екипа работи за постигане на едни и същи общи цели.

Екипна работа и гъвкавост.
Поставянето на задачите и разпределянето на ролите почертава важността на екипната работа, а сътрудничеството е ключът към успеха. Приоретизиране на самоуправляващи се екипи и насърчаване на свободна и неформална комуникация са по-продуктивни от строгото регулиране.
Гъвкавите структури са по-лесно адаптиращи се към промени, задачи и условия на несигурност.

Всеки има своята роля.
Служителите трябва да са наясно с ролята си в екипа напълно конкретно – да знаят каква част от работния процес е тяхна отговорност и да могат да прилагат уменията си, за да постигат целите. Ролите обаче не бива да са „усмирителни ризи“, т.е прекалено да ограничават инициативата и отговорностите.

Децентрализация на решенията.
Правото на вземане на решения трябва да бъде делегирано на тези, които тези решения засягат пряко.

Борба с наслояването.
Твърде много слоеве водят до изграждането на неформални йерархии и влияят негативно на гъвкавостта и комуникативността.

Зона на контрол.
Един мениджър може да контролира само ограничен брой служители, въпреки че техният брой зависи от вида на работата и индивидуалните характеристики на членовете на екипа.

Вертикални взаимоотношения.
Взаимоотношенията един над друг – ситуации, в които един мениджър контролира друг мениджър, който от своя страна контролира група хора – са объркващи. В отношенията „един към един“ не е ясно кой командва и как се разпределят отговорностите.

Всеки има само един шеф.
В идеалния случай служителите трябва да се отчитат пред един лидер, за да не изгубят посоката в работата си. Изключение от това правило е ситуация, при която служителят се отчита директно на ръководителя, а функционално – на този, който отговаря за изпълнението на определена функция, поддържа стандарти и прилага корпоративната политика. В такива случаи е необходимо ясно да се определи как се изпълнява функционалната отговорност и къде са нейните граници.