Now Reading
Наистина ли мечтаете да не работите?

Наистина ли мечтаете да не работите?

Човешкият ум е нещо велико – той може да намери начин да открие две органични молекули в атмосферата на Венера, но може и да създаде цели нови системи за заблуди, мислене и вярвания, само и само да избегне каквато и да е трудност, усилие или стремеж.

В последните години много се популяризира (от киното, блогъри, книги и тн.) философията на понижение (дауншифтинг) на жизнения стандарт, за да правиш каквото ти е на сърце. Като най-разпространено виждане е наложено това, че дауншифърите са хора, които вярват, че живот със сто лева на месец под някоя палма в Гоа е доста по-смислен и пълноценен от този в офис от 9 до 5, защото само така човек „открива себе си“. Естествено, да водиш примитивно съществуване без никаква представа кой ден е, е просто отказ от съществуване, но по-важното – това не е дауншифтинг.

Намаляване на жизнения стандарт, заради промяна на посоката.

Дауншифтърите по принцип не се стремят да не правят нищо, а да правят това, което обичат като изследват света и себе си.

Това понятие се появява в началото на 90-те години на миналия век.  То описва много успешни хора постигнали големи висоти в професията си, които решават, че парите не са всичко и че искат да се занимават с други, не толкова печеливши неща, които обаче са им повече на сърце.

Истинските дауншифтъри нямат нужда от пари, защото ги имат, и нямат нужда да се доказват на други хора, защото са се доказали вече. Те, като едни гладиатори, са оцелели безброй кървави битки и в един момент хвърлят щита, почесват се по могъщите гърди и решават, че е време да си създадат една своя лична Вселена, защото могат да си го позволят.

Псевдо-дауншифтърите.

Както обикновено се случва обаче, попкултурата направо откача по тази нова, апетитна система от ценности и вярвания, от които извeжда само формулата „Престани да работиш, започни да живееш!“, „Веднъж се живее! Мисли за себе си! Не се оставяй да те управляват“ и прочие. Скоро такива незначителни подробности като предишен успех, платежоспособност, стремеж да правиш нещо друго и т.н необходими условия, за да намалиш предавката, никой не си спомня. Армии хора просто дърпат ръчната спирачка.

Ефектът е шокиращ. Редактор, който за 15 години е изписал хиляди статии в стремежа си да се научи да пише страхотно и е редактирал милиони глупости на други хора, за да се издигне до главен редактор, внезапно хвърля всичко и заминава да брои звездите през счупения покрив на колиба в Тайланд. Адвокат, който е вложил десетки години учене и труд „намира себе си“ в миенето на подове в будистки храм. Звукът на будилника вече не стимул, а омразен звук – може да се живее и без него, може изобщо да се живее без времето, трябва само да захвърлиш всичко и да бъдеш щастлив!

Няколко месеца под палмите, пушене на трева и разговори за живота с новите приятели и човекът е убеден, че това е животът. Въпреки че по някаква причина е все по-тъжен и с всеки изминал месец приема все по-зле вентилатора над главата му. Псевдо-дауншифтърът болезнено разбира, че светът си е самодостатъчен и няма нужда от него, а Вселената отговаря само на подобни самодостатъчни хора, които знаят мястото си в нея, защото са го спечелили за себе си.

See Also

Максимумът, който псевдо-дауншифтърите постигат, е осъзнаването, че са заменили думата „трудно“ с доста по-лесната „не“ за себе си и само са хвърлили на боклука живота си.

Има обаче и едни други хора, които не са бивши гладиатори и все пак разбират същината на дауншифтинга правилно.

Използват го като нов бял лист хартия. А той означава ново заглавие, означава място да напишат живота си по нов начин. Означава да дадат сами на себе си властта да начертаят нова, желана посока за себе си. Може би не си за счетоводител, когато си  писател. Може би, когато излезеш от този офис, ще започнеш най-после да тренираш за маратона в Ню Йорк, а не само да си го мечтаеш. Може би ще имаш смелост да вървиш към нови цели, а не към отказа да имаш каквито и да било цели.

Такива хора разбират чудесно разликата между това да намалиш предавката и да дръпнеш ръчната спирачка и го приемт като опит за връщане към точката на отпътуване и желание да се отдадат изцяло на това, в което вярват и към което се стремят. Със сигурност то не се намра в глупостта на „Захвърли всичко и живей!“ и в криворазбрания дауншифтинг. А най-малко се намира в безвремието и мизерното съществуване под някоя палма в Гоа.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
0
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top