Навиците в социалните мрежи, с които трябва да си се разделил вече

Да се представяш под псевдоним.
Страниците ти в социалните мрежи са твоето виртуално лице. Приятели, близки, учители, колеги, шефове – всички ги виждат. Да използваш псевдоним означава, че нямаш смелост да излезеш с името и лицето си и изглеждаш инфантилно.

Спри да се оплакваш от понеделника и да чеситиш петъка.
Да се оплакваш от работа е изключително глупаво, а точно това правиш, когато отново едвам потегляш към офиса в понеделник или отваряш виртуалното шампанско в петък. Социалните мрежи не са лично пространство, а сцена, на която те гледа всеки –  шефа и колегите включително. Не си подритвай реномето по този начин, вече има случаи на хора, които по един или друг начин са страдали от такова споделяне.

Не си сменяй постоянно аватара и спри с тези статуси!
Да си сменяш постоянно аватара и да постваш по цял ден статуси е развлечение за подрастващи. Подрастващ ли си?

Не демонстрирай любовта си към алкохола.
Въпросът дори не е само, че рискуваш да те гледат с лошо око в работата. На никой вече не му е приятно да гледа пияни лица и сцени на бара като символ на забавлението.

Спри да пращаш покани за игри.
Никой не иска да гледа каква ти е реколтата, нито да ти я събира. Понякога тези покани се изпращат автоматично, така че погледни в настройките и се увери, че не досаждаш на хората.

Не добавяй хора в групи и чатове.
Това се възприема като доста голяма виртуална агресия – много хора имат нужда от повече членове на групи, чатове и т.н, но е по-добре да попиташ предварително за разрешение, защото не за всеки е важно това, което е важно за теб.

Не се хвали с придобивки.
На никой не му е приятно да гледа какво караш, какъв телефон имаш, какво ново си си купил и прочие. Това е скучно и несериозно за възрастен човек, който би трябвало да има и други постижения, освен тези в пазаруването.

Детските снимки са интересни, когато са рядкост.
Всички знаят, че децата са най-важната част от живота на всеки родител, но снимките на чуждите деца са интересни обикновено само на родителите и бабите. Извън най-тесния кръг хората рядко се интересуват от безкраен брой сними на деца, люлеещи се на люлка и обикновено такива снимки се посрещат с досада и раздразнение.