Мултитаскинг – не, благодаря!

Повечето хора в момента прославят мултитаскинга, който е доказано неефективен, а фокусирането върху една задача (монотаскинг) звучи като лукс и илюзия. Определено не може да се говори за монотаскинг във времето, в което живеем, когато на всеки няколко минути нещо звъни или разсейва вниманието ни и обикновено такива опити за концентрация само върху едно за дълго време завършват с „Не мога нищо да свърша както трябва!“.

Ето защо изглежда, че нито едното, нито другото работят, а ключът е в намирането на баланса. Мозъците ни просто не са програмирани за многозадачност, както не са програмирани и за фокусиране върху едно и също нещо за дълго време.

Според Даян Дюкет и Дейвид Корниш в книгата им The Essential 20: Twenty Components of an Excellent Health Care Team, обичайно способността за концентрация към свободно избрана задача варира от пет минути за двегодишно дете до 20 при по-големи деца и възрастни. Ето защо управлението на времето може да следва една семпла логика, с която да се гарантира, че времето за много задачи, балансирането на задачи и в крайна сметка балансът „работа и живот“ (разбирайте щастието) може да се използва полезно.

Очевидно първата стъпка към това е да разглеждаме времето като блокчета за фокусиране върху едно и също нещо за сравнително кратко време (20 минути), след което да направим пауза от 5-10 минути, в които да свършим нещо друго (да се обадим на майка си, да избършем прах в хоум офиса и т.н).

На второ място имайте предвид, че способността за „изключване“ е биологично обусловена – човек просто може много бързо да превключи вниманието си от едно към друго нещо, просто защото е трябвало да еволюира и оцелява в природата. Частта от мозъка, която се занимава с тази способност се нарича „изпълнителна система“ и е малко като диригента на оркестъра, който показва на музикантите кой да свири по-силно, кой по-тихо и да е сигурен, че всички музиканти се включват или излизат от произведението в моментите, в които трябва. Именно тази способност (повече за това можете да прочетете в тази статия) ни позволява да правим планове за бъдещото си поведение и да комбинираме сложно мислене с прости задачи. Някои от най-великите изобретения и открития на съвременността ни са направени, докато хората изпъляват прости задачи. Вероятно и от личен опит знаете това – не е случайно, че  „остави го да отлежи“ или „преспи с това“  е много често срещан съвет към хора, изправени пред сериозни проблеми.

Ангажирайки ума си да мисли извън основната задача и да превключваме и редуваме сложно с просто, изглежда че е ключът към баланса между работа, училище и личен живот и е механизмът, който ни позволява да мислим за различни области на нашето благополучие без да оставяме една да ни смазва и поглъща. Звучи чудесно, ако можем да го постигнем.