Мрачното настроение в офиса не е чак толкова лошо нещо

Работодателите  приемат за продуктивен офис, в който цари свежа, весела и приятелска екипна атмосфера, дори ако тя е престорена. Но престорените усмивки и щастие водят до обратен резултат – емоционално изтощение и отдръпване. Големите жертви на „сложи си усмивката“ са жените, от които се очаква да са милички, добри и винаги в добро настроение.

Положителната работна нагласа като фактор за производителността е сравнително нов феномен и е преувеличен. Действително, според това изследване щастливите хора са с 12% по-продуктивни. Изглежда, че само ако се полагат усилия за удовлетвореността на служителите, това ще накара компанията да разцъфне. Но корпоративните стратегии за щастие често не водят до желания резултат или поне не трайно. Тези стратегии могат да варират от божествен аромат на кафе сутрин до йога на работното място и др.,но няма да постигнат нищо в дългосрочен план, защото хората свикват много бързо да ги приемат за даденост и спират да се впечатляват.

Неизречената заповед да не изразяваш никога негативни и лични емоции се разпространява широко, но ако работодателите искат да постигнат нещо повече от лицемерни, вечно щастливи служители, които са като тиктакащи бомби, трябва да осъзнаят, че хората имат и личен живот, който влияе на настроението (и производителността им).

Никой не може да стане по-щастлив като потиска негативните емоции. Това също е достатъчно изследвано и заключението е, че човек трябва да се усмихва, когато иска да се усмихва и има повод да се усмихва. Принуждаването към дежурна усмивка, „добро настроение“ и „позитивно мислене“ разваля настроението на собственика и особено, ако този собственик е жена. Жените по-трудно потискат негативни емоции от мъжете.

Толкова ли е лошо да си в мрачно настроение?
Раздразнителността и скептицизма също имат предимства. Недоволството например е малка червена лампичка, която ни информира, че сме изправени пред потенциално проблемна ситуация. Това ни кара да сме нащрек и да се фокусираме. Ядосаните хора правят по-лесно разлика между силни и слаби аргументи, в сравнение с неутралния човек. Това е така, защото дразненето задейства аналитичното мислене. Лошото настроение може да е и тласък към търсене на нестандарни решения. В малки дози, дори гневът стимулира креативността, защото в него има много енергия. Проблемът е, че гневът е негативна и много нетрайна емоция, така че не си заслужава да разчитате на него, ако очаквате той да води креативността ви. Ядосани, хората са способни действително да генерират бързи и нестандартни идеи и решения, но това е за много кратко.

Жените са жервите на насилените усмивки.
Мрачни, гневни и негативни мъже на високи постове има навсякъде. Но от жените се очаква да балансират поведението си. От една страна малко хора искат да поверят отговорна работа на емоционална жена. Агресивна, непроницаема, рязка жена е малко вероятно да се радва на успех с екип, бизнес или партньори. Откритата амбиция и отказа на една жена да говори „приятно“ може да й струва скъпо в кариерата. Но от друга жените, които излъчват прекалена позитивност, са по-малко склонни да заемат високи позиции.

Усилията, които жените полагат, за да контролират емоциите си, за да създават хубаво настроение у другите, се нарича емоционален труд. Така че те не само си вършат работата, ами експлоатират своята женственост. Това е огромна тежест, особено върху жени, които не са висококвалифицирани – служителки с високо образование печелят по-лесно правото на лошо настроение, отколкото жените в сектора на услугите.

В заключение, насилването на позитивност не си струва. Колкото и усилено да се стремят лидерите да настройват отбора позитивно, в дългосрочен план това няма да накара никой да работи по-добре или по-бързо. Мрачният професионалист с нищо не отстъпва от веселия и със сигурност е по-ценен от доволния аматьор.