Може ли да се справите с токсичен шеф?

Токсичен началник е един от най-големите кошмари, с които може да се сблъска служител на работното си място. В много отношения токсичният началник прилича на домашния насилник. Обикновено служителите не успяват да променят коренно ситуацията, но могат да я разпознаят и има няколко хода, които да предприемат.

Как да разберете дали сте в ръцете на токсичен шеф?
Няма кой знае колко скрити симптоми, че шефът ви е злоупотребяващ с власт насилник – ако се чувствате постоянно напрегнати и ви унижава, сте наясно, че сте жертва. Но „токсичен“ предполага нездравословна, изключително неприятна среда, която може и да не е толкова явна за разпознаване. Не е задължително всяко изтласкване от зоната ви на комфорт да е равнозначно на токсичност и злоупотреба и това не прави началника автоматично вредител. Основната функция на един шеф е да гарантира, че служителите си вършат добре работата.

Първо трябва да разберете, че шефът ви е човек с длъжностна характеристика, точно както сте вие. Функциите му са да изисква, да постига и да управлява. Любезен или токсичен, той е шеф и неговата основна задача е да създаде условия за растежа и развитието на организацията. Той (или тя, разбира се) реално може да отрови живота на целия екип и се разпознава по няколко неща:

Не сдържа емоциите си. Ако началникът ви е „на настроения“ той е тотален непрофесионалист и е токсична личност. Непоследователните поведения, люлеещи се между добродушност и внезапни изблици на ярост или враждебност, влияещи се от това „как е станал сутринта“, говори за неадекватност. С такъв човек не може да се работи, екипът му е в състояние на блокаж и постоянни догадки в какво настроение е шефът днес, и калибрира поведението си и целия си работен процес спрямо това.

Страда от култ към личността. Сама по себе си по-високата йерархична позиция не означава по-висок капацитет и задължително правилни решения. Но токсичните шефове смятат, че са безгрешни, а решенията им са единствено правилни. По правило такива хора са много зависими от вертикалната йерархия и се чувстват добре в такива форми на организация. Колкото по-ниско е един служител в кариерната стълбица, толкова по-зле се отнасят с него и обратно – колкото по-висока е една позиция над него, толкова по сервилен е.

Не формулира ясно задачите. При токсичен началник неясните формулировки не са начин да се стимулира креативността, а вратичка да се интерпретира резултата, както му харесва, обикновено не в полза на изпълнителя. Много често такива хора казват неща от сорта на „Е толкова ли е трудно да се сетиш?“, а когато се „сетиш“, очевидно не си разбрал.

Заплашва и изнудва. Тъй като държи власови инструменти, токсичният началник е смел в „извиването на ръце“, заплахите и изнудванията. Например такива хора много често могат да казват неща като, че са на едно обаждане разстояние от това никога повече да не намерите работа или, че за вашата позиция чакат сто души и т.н. Естествено в повечето случаи това са просто демонстрации на власт, но служителите са все по-потиснати и с все по-ниска самооценка

Има и още симптоми на токсичен шеф – мазни шегички, дискриминация по някакъв признак, обезценяване, разделяне на служителите на негови и не негови хора, грешките са винаги на другите, а постиженията само негови и др.

Какво да направите, ако шефът ви е токсичен?
Като цяло има два хода – или да напуснете, или да търпите.

Евакуацията е най-добрият начин, когато става дума за токсична среда. Ако поведението на началника беше истинска отрова, нямаше да имате колебания какво трябва да се направи. Човек просто не стои в радиоактивна зона, ако знае, че тя е такава и вижда къде е изхода. Понякога хората се изкушават да се борят (и рядко успяват). Но в повечето случаи се касае за много изразходвана енергия и никаква промяна.

Не е нужно да доказвате нищо на никого – отдалечаването от източника на насилие (защото това е насилие) е разумно. Но това не винаги е лесно. Човек може да няма финансов резерв, може да е е в среда с 40% безработица, може да е с рядка специалност. Има много причини да се задържа на едно място. Ако сте такъв случай, най-добре е да се запасите с известно време и защита, докато дойде моментът да се откажете от ситуацията (или тя да се поправи сама).

Съсредоточете се върху целите. Никога не забравяйте, че сте дошли на работа. Дошли сте за опит, развитие, заплата. Не е нужно да анализирате всяко изражение и нотка на настроение у колегите си и у шефа си. Концентрирайте се върху преките си задачи за деня и не влизайте в роля на модератор, например.

Бъдете непоклатими. В работата резултатите са тези, които имат значение. Ако вършите нещата, за които сте наети, ще ограничите много поводите да се заяждат с вас. Наблюдавайте плана си и пазете „гърба си“. Свършихте ли всичко, което трябва, могат ли да ви „пипнат“ за това, че не сте направили едно или друго нещо днес или миналата седмица?

Наблюдавайте йерархичната структура. За да сведете до минимум рисковете, трябва да сведете до минимум комуникацията. Това значи да спазвате границите поне от ваша страна. Ограничете комуникацията до работното ви време. Имате право да не отговаряте на обжадания и съобщения извън работата.

Не давайте поводи. Не споделяйте лична информация в екипа, в който работите, това дава поводи на шефа ви да злоупотребява с вас. Не клюкарствайте, не говорете за колегите си пред началника ви, грижете се за репутацията си и за тази на колегите, за да няма причини да обсъждате и критикувате.

Очертайте границите. Понякога шефовете се дръжат агресивно, не защото им е приятно, а защото така са свикнали, особено по-възрастни хора, които са се изграждали в друго време (среда). Достатъчно е на такива хора да им обясните, че не толерирате едно или друго поведение и да очертаете границите и това може да има нужния ефект. Такива хора например лесно нарушават личните граници, те дават съвети за любовта, за децата, за здравето и изобщо се изживяват като едни „строги, но справедливи родители“. Това може да се коригира с разговор.

Не забравяйте, че постоянният стрес, на който токсичния шеф подлага служителите си, е опасен. Опасен е за психиката, хората са потиснати, невярващи в себе си, парализирани, развиват тревожност, депресия. Излишно е да казваме, че таквъв стре се отразява и на общото физическо здраве. Така че, избягването на токсичен шеф понякога е въпрос на оцеляване.