Now Reading
Можем ли да научим нещо от японския феномен karoshi за работния ни ден

Можем ли да научим нещо от японския феномен karoshi за работния ни ден

Японският културен феномен кароши означава да работиш до смърт. Много разпространен през 90-те, но тогава разглеждан по-скоро като национална особеност, този феномен типично се илюстрира с мъже в костюми на средна възраст, които са толкова претоварени с часове работа, че буквално са готови да паднат мъртви или да сложат край на живота си, вместо да се върнат в офиса или да потърсят пихологическа помощ – това са хора, които умират от работа. В Европа и Северна Америка на кароши дълго време се гледа като на нещо „екзотично“, което няма как да се случи там. Но няколко десетилетия по-късно, пандемията поражда опасения, че физическите и психологическите последици от продължителен стрес, лишаване от сън и социална изолация могат да са симптоми на кароши. Всъщност, преди няколко години СЗО провежда проучване, съвместно с Международната организация по труда, което установява, че през 2016 година 745 хиляди души са умрели от инсулт и исхемична болест на сърцето като пряк резултат от работа поне 55 часа седмично. И въпреки, че в световен мащаб, между продължителността на работното време и смъртта много отдавна е установена пряка връзка, този рисков фактор е широко пренебрегван. Днес все повече изследователи се опасяват, че разширяването на отдалечената и хибридна заетост, както и други работни тенценции, могат да доведат до прекомерно увеличаване на работното време и до излизане на кароши феномена от Япония. Пандемията е увеличила работния ден средно с 48 минути в Европа, Северна Америка и близкия Изток.

Смъртта от преумора или кароши е феномен, който се появява след 1973 година, когато петролната криза в Япония довежда до широко преструктуриране, довело до много съобщения за смъртни случаи на работници най-често от сърдечна недостатъчност, инсулт или самоубийство. Повечето жертви преди смъртта си са работели 60, 70 или повече часа на седмица. Оттогава натискът се засилва – броят на временните договори е нараснал от 10 на 40%, което довежда до това, че хората с трудови договори и постоянно работно време не напускат, независмо колко непоносима става работата. Смята се, че жертвите на кароши са 10 хиляди годишно.

През 2018 Япония предприема някакви мерки – законопроектът „Реформа на работния стил“ предвижда, че работодателите могат да принудят служителите да почиват, защото само 50% от тях взимат платен отпуск. Но вратички в закона продължават да съществуват и да довеждат до хронична преумора – например границата на извънредния труд е 80 часа на месец, което означава 60-часова седмица. Освен тази граница има и т.нар „специални месеци“, в които се разрешават до 100 часа извънреден труд по преценка на работодателите. На практика японските реформи, които целят по-голяма гъвкавост за удължаване на работното време, единствено замъгляват „линията на кароши“. Според активисти на движението анти-кароши, Япония трябва да възприеме минимални интервали между смени и драстично по-нисък таван на извънредните часове, както е в Европейския съюз. И, за да е пълно замъгляването, в Япония едва 3300 инспектора по труда следят шест милиона компании, а работодателите дори не са длъжни да водят отчет на работното време на служителя и повечето не го правят, за да не бъдат принудени да го споделят. А това пък довежда до кражби на заплати чрез неплатени извънредни часове, които са често срещани.

See Also

Какво можем направим в ситуация, при която все повече хора работят повече от определения брой часове, а границите между работно и свободно от работа време са все по-размити?

  • На първо място всеки трябва да е наясно, че има шанс да бъде убит на работа, така че трябва да се предпазва. Като първа стъпка записването на работните часове трябва да се превърне в ежедневен навик.
  • Но е по-важно е да се очертаят ефективни граници за заетост между работодателите и служителите. Преговорите за това трябва да стартират още по време на интервюто за работа и да продължат във времето, така че графиците да служат за превенция на преумора и извънреден труд изобщо.
  • Трайно решение обаче би дошло не от регулации, а от самия пазар. Когато компаниите започнат да гледат на служителите си като активи, които трябва да пазят, а не като суровина, която трябва да изчерпи, няма да е толкова трудно да поправят феномена кароши – това дори е неизбежно, ако работодателите искат устойчовост и рентабилност през 21 век.
What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
3
Страхотно
1
Супер
3
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top