Можем ли да научим нещо от японския феномен karoshi за работния ни ден

Японският културен феномен кароши означава да работиш до смърт. Много разпространен през 90-те, но тогава разглеждан по-скоро като национална особеност, този феномен типично се илюстрира с мъже в костюми на средна възраст, които са толкова претоварени с часове работа, че буквално са готови да паднат мъртви или да сложат край на живота си, вместо да се върнат в офиса или да потърсят пихологическа помощ – това са хора, които умират от работа. В Европа и Северна Америка на кароши дълго време се гледа като на нещо „екзотично“, което няма как да се случи там. Но няколко десетилетия по-късно, пандемията поражда опасения, че физическите и психологическите последици от продължителен стрес, лишаване от сън и социална изолация могат да са симптоми на кароши. Всъщност, преди няколко години СЗО провежда проучване, съвместно с Международната организация по труда, което установява, че през 2016 година 745 хиляди души са умрели от инсулт и исхемична болест на сърцето като пряк резултат от работа поне 55 часа седмично. И въпреки, че в световен мащаб, между продължителността на работното време и смъртта много отдавна е установена пряка връзка, този рисков фактор е широко пренебрегван. Днес все повече изследователи се опасяват, че разширяването на отдалечената и хибридна заетост, както и други работни тенценции, могат да доведат до прекомерно увеличаване на работното време и до излизане на кароши феномена от Япония. Пандемията е увеличила работния ден средно с 48 минути в Европа, Северна Америка и близкия Изток.

Смъртта от преумора или кароши е феномен, който се появява след 1973 година, когато петролната криза в Япония довежда до широко преструктуриране, довело до много съобщения за смъртни случаи на работници най-често от сърдечна недостатъчност, инсулт или самоубийство. Повечето жертви преди смъртта си са работели 60, 70 или повече часа на седмица. Оттогава натискът се засилва – броят на временните договори е нараснал от 10 на 40%, което довежда до това, че хората с трудови договори и постоянно работно време не напускат, независмо колко непоносима става работата. Смята се, че жертвите на кароши са 10 хиляди годишно.

През 2018 Япония предприема някакви мерки – законопроектът „Реформа на работния стил“ предвижда, че работодателите могат да принудят служителите да почиват, защото само 50% от тях взимат платен отпуск. Но вратички в закона продължават да съществуват и да довеждат до хронична преумора – например границата на извънредния труд е 80 часа на месец, което означава 60-часова седмица. Освен тази граница има и т.нар „специални месеци“, в които се разрешават до 100 часа извънреден труд по преценка на работодателите. На практика японските реформи, които целят по-голяма гъвкавост за удължаване на работното време, единствено замъгляват „линията на кароши“. Според активисти на движението анти-кароши, Япония трябва да възприеме минимални интервали между смени и драстично по-нисък таван на извънредните часове, както е в Европейския съюз. И, за да е пълно замъгляването, в Япония едва 3300 инспектора по труда следят шест милиона компании, а работодателите дори не са длъжни да водят отчет на работното време на служителя и повечето не го правят, за да не бъдат принудени да го споделят. А това пък довежда до кражби на заплати чрез неплатени извънредни часове, които са често срещани.

Какво можем направим в ситуация, при която все повече хора работят повече от определения брой часове, а границите между работно и свободно от работа време са все по-размити?

• На първо място всеки трябва да е наясно, че има шанс да бъде убит на работа, така че трябва да се предпазва. Като първа стъпка записването на работните часове трябва да се превърне в ежедневен навик.
• Но е по-важно е да се очертаят ефективни граници за заетост между работодателите и служителите. Преговорите за това трябва да стартират още по време на интервюто за работа и да продължат във времето, така че графиците да служат за превенция на преумора и извънреден труд изобщо.
• Трайно решение обаче би дошло не от регулации, а от самия пазар. Когато компаниите започнат да гледат на служителите си като активи, които трябва да пазят, а не като суровина, която трябва да изчерпи, няма да е толкова трудно да поправят феномена кароши – това дори е неизбежно, ако работодателите искат устойчовост и рентабилност през 21 век.