Колко часа е оптималната работна седмица?

40-часовата работна седмица е стандарт в много държави. Този стандарт много често се нарушава. 40% от американците например работят средно по 50 часа седмично, а в Япония е част от корпоративната култура и професионална етика да достигат изключителни крайности и дори 80 часа. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие най-много работят в Мексико (43 часа седмично), в ЕС най-голямата средна продължителност на работната седмица е в Гърция (39 часа). В развитите страни има висока производителност и развити профсъюзи, така че преработването е рядко. В Белгия и Норвегия например работят по 38 часа, Франция установи 35-часова работна седмица, а смените не могат да превишават 10 часа. Естествено в тези системи има много нюанси. Най-кратката работна седмица е в Нидерландия (30 часа), а по закон се допускат до 55 часа на седмица. Средно най-малко часове работят германците – 26 часа.

Очевидно е, че производителността не е задължително пропорционална на работните часове, ето защо все по-често в последната година чуваме за промяна на 40-часовата парадигма.

Защо се дискутрира 40-часовата работна седмица?
Като оставим настрана работата в древни времена и феодалните общества, по време на индустриалната революция (18-19 век) хората работят по 12-16 часа 6 дни в седмицата. 8–часовият работен ден e приет пред 1922 година във фабриките на Ford, защото е удобен и икономически изгоден – не се намалява производителността, ако хората работят 8 часа, 8 часа са свободни ( в които могат да харачат пари, така че свободното време също има своята икономическа стойност) и 8 часа спят. През 1926 година Хенри Форд поставя работниците си на 5-дневна, 40-часова работна седмица, което е идеално за нововъзникващата потребителска икономика.

Още през 30-те години икономистите прогнозират значително намаляване на работната седмица за внуците, като смятат, че повишаването на стандарта и автоматизацията ще освободи много време. Все още обаче не е съвсем ясно дали сме в тази точка (а и зависи много от икономиката).

Идеята за въвеждане на безусловен доход също е свързана с дискусията за продължителност на работната седмица – това е доход, който гарантирано всеки получава, дори да не работи изобщо. Такъв доход също би съкратил работната седмица: имайки гарантирани средства за съществуване, човек ще получи шанс да работи по-малко. Едно от най-радикалните предложения е да се намали работната седмица на 4 или 8 часа. Британският фонд New Economics Foundation пък предлага 21-часова работна седмица. Съществува и мнението, че четидирневна или тридневна работна седмица с 30,32 или 33 часа седмично е най-доброто.

Не липсва и  противоположното мнение, например бившият изпълнителен директор на Business Insider Джо Уайзентъл (който работи и в неделя) смята, че два почивни дни седмично са много, защото хората прекарват времето си прелиствайки социалните медии.

Бъдещето  едва ли ще е стандартизирано и ще зависи от  производителността.  Но каквото и да е решението, ако знаем нещо със сигурност, то е, че прекалено дългата работна седмица вреди на  психическото и физическо здраве и е свързана с редица проблеми, включително демографски като намалена раждаемост например.