Кариера

Кога има смисъл да говориш за това колко получаваш?

·

В свят, в който парите са в ръцете на шепа хора, да се говори за това колко пари „изкарваш“ е по-скоро неудобна и често много ненужна тема. От една страна, не искаш доходите ти да определят кой си, не искаш и децата ти да бъдат приемани и преценявани от другите по това „колко изкарват“ родителите им. От друга, ако имаш по-високи доходи, може би не искаш да споделяш от притеснение, че се хвалиш или пък, че хората могат да ти завидят. Като цяло се смята, че е неприлично да се говори за това колко пари получаваш и парите са в забранената от социалния етикет тройка секс, пари, религия.

Има обаче някои случаи и моменти, когато това не може да се избегне и реалностите се променят. Въпросът е какъв е смисълът и как да подходиш към такъв разговор.


Споделяй внимателно и само, когато те попитат.
Споделянето на някакви нули и суми просто така не е смислено поведение и говори за нуждата от външно одобрение, потупване по рамото. В същото време, ако някой се интересува колко пари печелиш, това може да е продиктувано от напълно логични причини – например може да прави лично проучване за заплатите в сферата, в която работиш. Трябва да си сигурен, че въпросът не е зададен от глупаво любопитство и да избегнеш всякакви нюанси на хвалене при даването на отговора. Няма нужда да се шикалкави, просто сподели числото.

В някои случаи има смисъл да говориш за заплащане с колеги.
В момента все повече хора са склонни да споделят широко в социалните мрежи информация, която доскоро се смяташе за тайна. Например, по правило колеги не обсъждат заплатите си един с друг, ако системата в компанията е непрозрачна. Но това се променя. Според проучване на The Cashelorette 30% от милениалите споделят заплатата си с колеги, в сравнение с 8% при бейби бумърите. Ако усещаш, че получаваш по-малко от колега, с когото вършите една и съща работа, ако бонусите все те подминават, може би е добра идея да проучиш деликатно ситуацията, да споделиш с доверен колега колко получаваш и да „свериш часовника“.

По принцип стара практика на корпоративния капитализъм е корпорациите да държат в тайна заплатите на служителите. Заплати рядко се появяват в обяви за работа, могат да те възприемат като самонадеян, ако попиташ, преди да си преминал N-кръга интервюта и изобщо работодателите не искат да разбереш, че печелиш по-малко от колега със същите отговорности. Ето защо обсъждането на парите може да е начин да се премахнат различията между поколенията, различията между заплащането между половете, например.