Now Reading
Как първобитните ни инстинкти ни карат да грешим

Как първобитните ни инстинкти ни карат да грешим

Защо постоянно си обещаваме да не правим нещо, а после го правим? Защо взимаме решения, които после се оказват глупави? Защо постоянно допускаме грешки в преценките си за хора и ситуации? Коренът на тези проблеми е в първобитните ни инстинкти.


Прибързваме с решенията.
Когато човешкият мозък се е формирал, проблемите не са били дали да си купиш продукт на по-добра цена, а как да оцелееш и да предадеш гените си към следващото поколение. И до момента мозъкът ни работи по същия начин. Взимаме бързи решения и действаме без достатъчно информация, защото предците ни са го правили, за да си спасят живота.

Например, ако стоите на спирка на автобуса късно вечер и до вас чака леко прегърбен мускулест тип с анцуг, то е много вероятно първо да си помислите, че този човек е опасен, а после, че се връща от тренировка, където се е схванал и да потърсите място за сядане по-близо до шофьора, а не в дъното на автобуса. Тук скоростта на решението е по-важна от това дали е правилно. Но този механизъм е в основата на много грешки, които допускаме – от първа преценка за човек до това как избираме скъпи стоки, заради етикет, който разпознаваме.

Избираме по-малкото зло.
При примитивните хора цената на грешката е била смърт или отсъствие на потомство. Това е много висок залог и реално няма значение дали човек е прав в решението си или не. Например, ако сбърка кора на дърво с кожа на хищник, цената на грешката е да си плюе на петите и да спринтира няколкостотин метра. Но, ако обърка кожата на хищник с кора от дърво, цената е смърт.

Еволюцията на този процес се намира в амигдалата на мозъка, която отговаря за първосигналните ни реакции без значение има ли или няма заплаха. Тя може да преувеличи опасността и да поддържа високи нива на тревожност – толкова, че да не можем да живеем спокойно, но все пак е по-добре да сме под напрежение, отколкото мъртви.

На същия принцип работи и първото впечатление. Например хората са склонни да изграждат представа за човек или група без никакъв контекст. Групичката непознати, които чакат на спирката изглеждат по-страшни вечер, отколкото денем. Контекстът, околната среда са една от причините за стереотипите, например за етническите стереотипи. Тук отново прибързаността е причина, защото цената да подцениш хората от чуждо племе, може да е фатална.

See Also

Много изкривявания се обясняват с цената на грешката, въпросът е могат ли съвременните хора да избягват капаните на мисленето си? Абсолютно, да. На първо място е разбирането за това какво ни пречи и какво стои в основата на грешките ни, а после можем да спрем да избираме постоянно познатото, да намалим тревожността, да преценяваме правилно хората.

За щастие вече не ни гонят вълци в гората, за да се хвърляме в примитивни реакции, така че ако просто си дадем шанс да комуникираме повече и да имаме достатъчно време да решим, със сигурност ще стигнем и до правилните решения.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
0
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top