Как езикът на тялото влияе на интервюто ни за работа

Всички знаем колко много езикът на тялото ни казва на другите за нас. Но не всеки знае, че така наречената невербална комуникация всъщност може да повлияе на ума ни и на това и как виждаме себе си.

Социалният психолог и професор в Harvard Business School Ейми Къди обяснява как.

Нека започнем с това, което всички знаем: езикът на тялото е нещо инстинктивно и първично. В природата силните са склонни да показват това много ясно: гърдите напред, главата вдигната, стойката заплашителна. По същия начин хората, които се чувстват могъщи и овластени, са склонни да разпростират телата си: когато са изправени, си слагат ръцете на хълбока или ги държат отдалечени от тялата си. Когато седят, позата е отпусната, а краката им са по-раздалечени, ръцете също се стремят към разгръщане. „Тези, които се чувстват мощни, обикновено са по-напористи и имат по-голямо самочувствие и увереност “, казва Къди.

Обратно, тези, които се чувстват потиснати и безвластни, са склонни да изглеждат по-дребни – кръстосват крака, сгъват ръце или се навеждат напреди. „Докосването на врата е една от най-очевидните форми на защита“, обяснява тя.

Къди описва как на интервю за работа тези невербални форми на комуникация – мощните, свързани с ентусиазъм, страст и находчивост, могат да се възприемат от интервюиращия дори повече от вербалната комуникация. Естествено, това не значи човек да си качва краката на бюрото, за да е убедителен. Но можем да направим много за увереността си и едно от нещата, които Коди съветва е съвсем просто двуминутно упражнение, което звучи банално, но може да бъде ефективно: заемане на „мощна“ поза. Това може да увеличи нивата на тестостерон (доминиращ хормон) и да намали кортизола (хормона на стреса). Това е незабавна физиологична реакция, която има силата да вдъхне оптимизъм и увереност.

„Ако едно упражнение за тялото ви може да повлияе на ума ви, то това може да бъде много полезно в стресови моменти като интервю“, казва Къди. „Вместо да седим наведени над смартфоните си или да гледаме бележки, трябва да се опитаме да направим мощна поза за няколко минути, защото това наистина може да помогне за успешното провеждане на срещата.“

Проблемът с това е, че и миг безпокойство може да подкопае усещането за увереност и да тласне човек към чувството на самозванство. Ето защо, тук на ход идва умението да се прогонват такива мисли, което Къди обяснява с лична история. На 19 години участва в пътен инцидент, който я оставя с мозъчна травма и значителен спад в интелигентността. По това време лекарите й казават, че трябва да се откаже от обучението си, тъй като няма да може да завърши колеж. Тя отказва да се поддаде и успява да завърши бакалавърската си степен и да продължи в Принстън. Точно там се чувства самозванец: „В главата си мислех: не заслужавам да бъда тук“, казва тя. Тогава нейният наставник й казва да се преструва, че е могъща, дори ако не се чувства така. „Правих го отново и отново и дойде моментът, когато си казах, че мога да го направя, че зная коя съм”, казва Къди.

В крайна сметка това е доброто старо fake it till you make it, но Къди прави малка поправка: „Не докато го направиш, а докато не се превърнеш в този, който искаш.“