Как да различим токсичната позитивност

Токсичното позитивно мислене е това, при което човек избягва проблеми и отрича емоции. Например, „Спокойно, нищо фатално не се е случило!“ или „Трябва да се радваш, защото в живота има толкова много причини да сме щастливи!“, или „Никога не се предавай!“. Психолозите наричат това отношение токсична позитивност, при която цялата идея за позитивност се свежда до подобни стереотипни лозунги.

В същото време от истинското позитивно мислене има голяма полза, например намалява нивата на безпокойство и стрес като мисълта ни замества тревожността и ни позволява да повярваме в себе си, да научим нови знания, да придобием нови умения и др. Така че си струва да се разграничи единия тип позитивност от другия.

Токсичната позитивност може да се разпознае с някои ситуации, към които човек подхожда със стеротипни фрази. Например, склонността да се омаловажава мащаба на бедствието („Голяма работа като ме уволниха, ще си намеря нова ей сега!“) или като се опростява дадена ситуация („Просто не се притеснявай, отпусни се и мисли позитивно.“). Може да съществува и отказ от отговорност („Аз съм много талантлив, но те просто не ме харесват.“) или да се прехвърли отговорността изобщо („Всичко е в твоите ръце!“, „Трябва просто да работиш и всичко ще се случи!“).

Хората сме склонни да задействаме тези защитни механизми на психиката – инстинктивно искаме да се скрием от негативните емоции и да игнорираме лошите събития. Но последиците от това по правило са негативни.

От една страна, всяка такава клиширана фраза блокира истинските ни чувства (болка, гняв, негодувание, меланхолия, разочарование) и ги замества с кухи призиви, а пренебрегването на истинските емоции ни кара да се чувстваме все по-зле и тъжни, дребни и незначителни, което води до стрес и депресия. Също така ставаме склонни да обезценяваме чувствата на хората около нас. „Не мисли лошо сега…“ и „Всичко ще се оправи, ще видиш.“ реално не утешават наистина, а само карат човека да повярва, че чувствата и преживяванията му нямат значение, че е неразбран или че по някакъв начин греши, след като изпитва толкова силни чувства по дребни въпроси. Трети ефект е избягването на решението на проблеми. Ако например човек не издържи интервю за работа, може да се пусне по линията на „Аз съм най-добрият, а работодателят е просто глупак“, но това отношение пречи на самоанализа и критичното мислене, с които се подорбяват знания и умения. Четвърти ефект е потъването в нездравословни връзки: „Той по принцип е много добър човек, трябва да му простиш“, „Тя е с най-добри намерения, просто е сложен характер, сдобрете се“ – пренебрегването на такива сигнали във връзката може да струва скъпо.

Истинската позитивност без токсичност означава да не блокираме емоциите, да приемем, че те са абсолютно нормални и имаме право на тях. Този процес се нарича валидиране.

Не карайте хората да се усмихват насила, да виждат положителни моменти, където не съществуват и да погребват истински чувства. Истинската подкрепа не се дава с глупави постулати, а с емпатия, признаване на ситуацията, помощ и обратна връзка.

Ако човек е истински позитивен, той е проактивен. Той не потъва в негативизъм – „Не ме наеха, за нищо не ставам“, нито се крие зад непродуктивни лозунги – „Нищо! Всичко ще е наред!“, а признава случилото се, поема отговорност и действа: „Да, не ме наеха, но сега знам, че трябва да се запиша на онзи курс по английски“.

Точно такова мислене повдига настроението, енергията и помага за намирането на решения и в най-тежките ситуации.