Now Reading
Как да променим говоренето, за да променим впечатлението

Как да променим говоренето, за да променим впечатлението

Малко хора се раждат уверени и с ораторски талант. Повечето от нас изпитват затруднения да говорят пред други хора, да се застъпват за мнението си и да осъществяват добра връзка с аудитория.  И повечето от нас са наясно, че от това как предаваме посланието ни зависи дали то е чуто и прието с уважение. Това умение за щастие се учи с практиката, имайки предвид няколко важни елемента:

Интонация.
Начинът, по който произнасяме дадена фраза, често влияе върху възприемането от слушателите. Преувеличената (въпросителна) интонация в края на изречението например подкопава достоверността на думите. Много често, когато хората са тревожни, повишават интонацията, която звучи „пискливо“ и е ясен знак, че човекът е стресиран, неуверен.

Темпо.
Твърде бързото говорене без паузи създава впечатление на нервност, припряност, „тропане с крак“. От друга страна твърде бавното говорене ни прави да изглеждаме мързеливи, префърцунени, сноби. Темпото, в което думите ни се възприемат най-добре е стегнато, в което произношението е ясно, а говоренето книжовно.

Сила на звука.
Твърде тихото говорене, както и твърде силното, не добавят нищо към нашата увереност и доброто впечатление. Експертите съветват да говорим малко по-силно от нормалното си говорене, за да бъдем чути, но да не изглеждаме груби.

Без заместващи.
Трябва да забравим за звуци като „ааа“, „ъъъ“, „ахаммм“, „аа аа“ или други думи „патерици“ като  „всмисъл“ и подобни. Уверените хора нямат нужда от подобна подкрепа, изразяват мислите си ясно, без паразитни звуци, думи изрази.

Без паразитни изрази.
Специално внимание трябва да обърнем на паразитните думи и изрази в речника си като например „като цяло“,  но така също и фрази, които използваме твърде често, за да забавим отговор или да си съберем мислите, например „Това е добър въпрос!“. Също така не се препоръчва да се злоупотребява с извинителни встъпления (те са по-характерни за жените) като „Извинете, че ви прекъсвам, но …“, „Може да не съм права/прав, но….“, „Не съм сигурна/сигурен, че е важно, но…“ и подобни преходи към същинската мисъл. Увереният човек няма нужда да се оправдава и извинява за мнението си.

Важността на практиката.

See Also

Не бива да се страхуваме да се упражняваме, това е единственият начин да напреднем. Участие в срещи, които на пръв поглед нямат особено значение, имат огромно значение за това да се упражняваме. Ето защо, преди да отхвърлим покана за среща, нека помислим дали тя няма да ни помогне да усъвършенстваме ораторските си умения. Такива могат да се упражняват и в неформална среда – непринудени разговори с колеги са хубава възможност да практикуваме без страх.

Поза и език на тялото.
Освен гласа си, трябва да тренираме и позата си. Ако сме седнали, рамене на ширината на коленете, изправен гръби и обичайни жестове са първа крачка по време на неринуден разговор. Езикът на тялото е важен – не е добра идея да кръстосваме ръце и крака, да държим ръцете си в джобовете. Позата трябва да е отворена, приканваща към общуване.

Зрителен контакт.
Ако говорим пред група хора, погледът трябва да се мести по време на говоренето например от ляво на дясно по три „оси“ като поглеждаме в очите човек от аудиторията за 3-5 секунди. Разговор „очи в очи“ е точно такъв – зрителният контакт със събеседника е много важен за възприемането на посланието ни.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
1
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top