Умения

Как да преодолеем вътрешните си ограничения

·

Често мислим за увереността си като за връх, който трябва да покорим и да забием знаме с надпис „Победих!“. Но тази планина няма връх, той произтича от нашия вроден идеализъм – ние сме обикновени хора и рядко правим нещата без грешка. Въпреки това се стремим към вдъхновението и абстрактни идеали като илюзията за върха. А когато тя не се осъществи, изпадаме в отчаяние и разочарования и така се раждат вътрешните ни бариери.

Вътрешните бариери са табута, които си поставяме доброволно и много често точно те са причината да сме блокирани по пътя към успеха. Андрю Шате, доктор и старши сътрудник в meQuilibrium, платформа, която учи хората как да се справят с постоянния стрес и да станат по-уверени в себе си, е убеден, че вътрешните бариери са изключително разрушителни и могат сериозно да подкопаят самочувствието ни. Но няколко добри навика могат да ни помогнат да ги преодолеем и да изкореним подсъзнателната си вяра във фалшиви идеали.

1. Контролиране на речта.
Първият предупредителен знак, че имаме някакви вътрешни бариери, са думите ни. Много е вероятно да повтаряме фрази като „Няма да успея“, „Не ставам“, „Невъзможно е“ и подобни, които показват страх и че има неща, които ни задържат и ни пречат. Начинът, по който говорим за себе си, ни информира, че имаме бариера.

2. Намиране на препятствията.
Понякога сме фокусирани в някаква част от живота си или в миналото ни, което ни пречи да живеем в мир със себе си. Да разберем отправната точка, която предизвиква вътрешните ни бариери е много важно, защото така ще ги видим. Андрю Шате идентифицира три области, в които обикновено се намират тези отправни точки – отношението към успеха (вярата, че трябва да разбираме абсолютно всичко или по-добре от другите, или да постигнем всичко сами); ежедневието (убеждението, че трябва да живеем, за да правим другите хора щастливи и да изпъляваме социалните си роли); притежанията (порочния кръг, в който влизаме, когато сме сигурни, че ще сме по-щастливи, ако достигнем определени материални придобивки или позиции).

3. Раздяла със съмненията.
Вътрешните ни бариери може да са се зародили в детството ни, а времето ги е закрепило трайно в съзнанието ни и сега са трудни за изкореняване. Въпреки, че раздялата със съмненията звучи като фантастика, да се научим да даваме почивка на постоянното чувство за несигурност е стъпка към раздялата с тази бариера. Един начин да се случи това е, ако се поставим в положението на непознат, да влезем в роля, така мозъкът се откъсва от предразсъдъците и търси решения на проблеми. Шате съветва и да си представим, че сме някой любим филмов герой или човек, който ни вдъхновява и действаме така, сякаш сме този човек.

4. Преодоляване на самоограниченията.
Начин да преодолеем самоограниченията си е, да надграждаме целите си с все по-амбициозни. Това ни кара да излизаме от зоната на комфорта, да надграждаме с усилие и да се чувстваме все по-уверени в себе си и в нещата, които сме сподобни да постигнем.

5. Раздяла с „автопилота“.
Хората имаме много общи представи за това какъв свят искаме, а това ни прави инертни, незаинтересовани от света и дори собствения си живот. Това е бариера пред нас. Колкото по-конкретни стават представите ни, толкова по-лесно е да живеем и да контролираме себе си с вета около нас, и толкова по-уверено стъпваме на пътя на смисления и пълноценен живот.