Как да обясните на интервю защо сте затръшнали вратата на предишния си работодател?

„Защо напуснахте предишната си работа?“ е много често срещан въпрос и, ако раздялата ви е била драматична, трябва да сте добре подготвени с отговор.

По принцип човек не бива да изгаря мостове, да напуска със скандали или пък „тихо“ (като просто уведоми, че от утре няма да се появи, а е на трудов договор). Това по някакъв начин говори на работодател, че сте ненадежден, защото си мисли, че може би сте конфликтна личност, че не сте хладнокръвен или че и него може напуснете по същия изненадващ начин един ден.

Най-добрият съвет как да отговорите, ако сте в такава ситуация е, да поемете своята част от отговорността за случилото се без негативизъм. Това означава да не се впускате в пространни обяснения или обвинения към бившия шеф, а да дадете достатъчно ясен, откровен, но професионален отговор.

Например: „Радвам се, че ми задавате този въпрос, защото това беше много голям урок за мен.“ По този начин настройвате интервюиращия не да слуша оплакванията ви, а да се настрои позитивно към историята. „Работих за тази компания Х години, положих големи усилия и постигнах успехи за компанията и за себе си като специалист, но последната година беше наистина трудна, особено в пандемията.“

Не навлизайте в конкретика прекалено много, просто намекнете кога нещата са започнали да излизат от релсите и можете да добавите „Напуснах в емоционално състояние и с усещане за бърнаут и „преливане на чашата“. Чак тогава разбрах, колко много съм имал нужда от време, за да се погрижа за менталното си здраве и форма, така че да се завърна на по-добро място, позитивно и с пълни сили, за да продължа напред.

Можете и да добавите: „Наясно съм, че ако се обадите на предишния ми работодател, те вероятно ще кажат, че са недоволни от напускането ми. Но искам да съм честен с вас и да ви споделя какви поуки си извадих от този опит.“ А сега поемете отговорност и останете позитивни: „След като се съвзех, разбрах, че никога повече не искам да преминавам през такава ситуация – беше много травмиращо и не исках да оставам с негативни чувства. Затова се фокусирах върху това да се възстановя психически, да възстановя увереността в себе си, мотивацията си и да намеря работа, подходяща за мен, където да поставя качествената комуникация като приоритет в отношенията ми с колеги и мениджъри. Да комуникирам, вместо да държа главата неведена, докато не се стигне до точката на непоносимост, е най-големият урок който научих.“

Не говорете нищо друго – всяка история има три страни – вашата, тяхната и истината между тях. Всеки рекрутър знае, че няма перфектни хора, но това което ще го впечатли, е начинът, по който реагирате на този опит и посоката „преживяване – урок – израстване“. Разказвайки по този начин, давате да се разбере, че сте способни на обективност. В така поднесена историята вие сте тези, които задават очакванията, че ако се обадят, няма да получат блестяща препоръка, а това е във ваша полза.

Опитайте да разкажете вашата история в тази посока – напишете си я с няколко изречения, научете ги и ги репетирайте. Запазете достойнството, позитивността си и говорете само за вашия опит. Не изпадайте в излишни разкази, обяснения и обвинения, опитайте се да държите тази част от интервюто кратка, защото отделянето на много време за кризата може да означава и че това ще е единственото, което ще запомнят от вас. Бъдете кратки и насочвайте разговора към конкретиката на самото интервю.