Кариера

Как да общувате с колега, който постоянно се оплаква

·

Има хора, които постоянно се оплакват, но колегите са особена група сред тях. Те не са от тесния ви кръг, към който проявявате по-задълбочено внимание, а в същото време са постоянно около нас. В повечето случаи отношенията с такъв колега се развиват в следната посока: първо се опитвате да ги разберете, да дадете съвет или да насочвате разговора в позитивна посока. После, когато видите, че няма полза, започвате да загърбвате постоянните мрачни истории и да избягвате човека и разбирате, че е токсичен за вас и за всички наоколо (които също започват да го избягват).

Какво става, когато човек постоянно се оплаква?
Когато човек изгради навика да се оплаква постоянно и е концентриран в песимистични и безсилни посоки, в мозъка му настъпва преконфигуриране на неврони връзки, в резултат на което се затвърждават стереотипите за негативно мислене и за позитивни емоции не остава място. С течение на времето това фиксиране в негативното и влечението към драмата стават хронични и човекът се пристрастява. Оплакващият се чудесно вижда проблемите, но няма сили да се изправи срещу тях, защото всяко решение изисква определана доза позитивна нагласа и вяра за справяне. По-лесно е да се движи в посоката, в която го води пристрастяването му – самосъжаление, оправдания, блокиране. Това съвсем реално има потенциала да смели живота на човек – и работния, и личния.

Как хората, които се оплакват постоянно, влияят на другите?
Влиянието на постояннно оплакващите се може да се сравни с това при пасивното пушене. Човешките мозъци наоколо несъзнателно поемат настроенията на хората, които ги заобикалят. Като емпатични същества, ние сме склонни да се влияем от емоциите на другите и това е и еволюционен механизъм – когато наоколо другите изпитват безпокойство, то сигурно нещо дебне в храстите и си заслужава да се страхуваме и да хукнем да бягаме. Но този механизъм води и до това, че можем да се заразим от чуждия негативизъм и начин на мислене и да възприемем този модел за себе си.

Трябва ли задължително да избягвате хора, които се оплакват?
Не, защото има и продуктивни оплаквания, които водят до някакъв резултат, например ако човек споделя свои страхове и преживявания, то можете да дадете своята подкрепа и да намалите безпокойството му, да потърсите заедно решение. Може също така да спечелите колега на своя страна в организацията – продуктивните оплаквания са тези, които възникват в следствие на някаква ситуация, не се появяват всеки ден. Хроничното състояние е друго – при него става дума за безцелен негативизъм, например има хора, които са свикнали да се оплакват, защото са игнорирани у дома си от ранна възраст. Когато човек обръща внимание на детето или партньора си и няма емпатия, за да го съпроводи по пътя на решенията, то много често ще чува оплаквания за всичко и това се превръща в модел, и потенциално променя личността. В резултат на това никакви съвети не са приети, защото целта не е да се реши проблемът, а излизането от модела застрашава вътрешния мироглед.

Какви са решенията?
За съжаление не са много и опитите ви да повлияете върху постоянно оплакваща се личност са почти винаги неуспешни. Тази зависимост от негативното се преодолява със сесии при психолози и специалисти. Но можете да вземете мерки за себе си да сте на „безопасно разстояние“ и чак след това да се опитате да повлияете на колегата си:

На първо място това включва поставянето на граници – нормално е сте готови да изслушате човека, да съчувствате, да дадете няклко съвета. Но не демонстрирайте, че сте готови да провеждате един и същ разговор отново и отново, и да дъвчете една и съща тема.

Напомняйте на колегата си, ако оплакванията са непродуктивни и бъдете ясни за това – каква е целта на оплакването, какъв проблем се адресира и каква би могла да бъде вашата роля в решаването му. Ако просто се говори, за да се говори, бъдете ясни, че не сте съгласани да провеждате неградивен разговор.

Сменете темата с позитивна. Това може да е ефективно. Но имайте предвид, че дори да обърнете конкретния разговор в по-позитивна посока, например: „Много се изморявам от детето“ и „Разбирам те, имаш много активно и весело дете със страхотна позитивна енергия!“, може да се възприеме, но може и да се продължи „Да, така е, но…“ и отново да сте в началната точка. Пробвайте и да смените изцяло темата на разговора, прекъсвайки негативната тирада.

Бъдете пример. Хората обикновено не се влияят толкова от съвети, колкото от примери. Ако посочвате хубавото наоколо на останалите, това помага за разбиването на техните негативни стереотипи. Хубавото на този подход е, че така влияете позитивно не само на себе си, а и на всички около вас.