Как да не спирате посредата на пътя

Почти всеки е способен да стартира нещо веднага. Да направи добро впечатление в първите седмици на новата работа. Да отслабне първите пет килограма за две седмици, да тръгне с ентусиазъм на фитнес през целия януари. Но след първия пристъп на активност, вдъхновението много често преминава и е заменено от умора и прегаряне или от скокове между бездействието и хиперактивността. Всъщност тайната е как да съхраниш енергията и хъса, да завършиш, а не как да получиш първите отлични оценки.

Има няколко начина това да се случи.

Можете да зададете горна и долна граница на активността си. Поставянето на цели е нещо хубаво, но разписването на стъпките е важното. Определянето на минимума и максимума действия с внимание към себе си – за някои хора 5 са много, за други това е минимумът. Не се сравнявайте с други хора, животът е маратон, не 100 метра бягане. Бъдете добри към себе си, когато поставяте границите си. Повечето хора подхождат към целите си от позицията на супергерои. До днес си лежал на дивана пред телевизора, но от утре слагаш костюма на супергерой и ще постигнеш велики дела. Това не работи почти никога. Определете реалните си граници, започнете с малки стъпки, пестете енергията си, защото тя е изчерпаем ресурс – един ден можете да направите 10 служебни срещи и това да ви се струва страшен подвиг, но на следващия ден да нямате сили за нищо.

Намерете удобното си темпо. Удобното темпо е това, което ви помага да свършите задачата. Например има хора, които „захапват“ и работят по 16 часа по 7 дни в седмицата. Има и други, които се активират близо до крайния срок. Това са две крайности и спрямо тях имате нужда от това да си изработите стратегия как да се движите по-балансирано – например да си налагате почивки и да не преминавате горната граница на активност, а да спрете навреме. Ако сте от втория случай, трябва да зададете долната граница на активност, минимумът ежедневни дейности, така че да гарантирате долната граница изпълнена качествено. И в двата случая, след достигането на горната/долната граница на активност, спрете.

Правилното разпределение на енергията (пестенето й) означава да не възприемате почивката като „подарък“, тя не е такъв, а необходимост, част от последователността работа-почивка-работа-почивка. Ние спим през нощта, за да сме активни през деня, така е устроена природата ни. Никой не приема спането като подарък, а като естествена биологична нужда. Дори най-големите алтети почиват по време на тренировки. Колкото внимателно планирате действията си, така трябва да планирате и почивките си. Те могат да са по-активни или по-пасивни и също са въпрос на баланс. Например можете да имате няколко активни (разходки, фитнес) и няколко пасивни (четене, филми) през седмицата. Почивките са периоди, в които човек не поглежда часовника и не мисли за работата.

Планирането на почивката е важно, защото това осигурява удобното темпо. Има дни, в които трябва да правите цял ден служебни срещи, но веднага след това планирайте ден, в който нямате. Не е устойчиво да правите служебни срещи по цял ден всеки ден. Календарът ви трябва да е такъв, че да оставате продуктивни, здрави и издържливи и в работата и извън нея. Само балансът ще ви помогне да преминете маратона и да не спрете посредата на пътя.