Как да не живеем, за да работим, а да работим, за да живеем?

Знаем, че 8-часовият работен ден доминира трудовия стандарт. Преди Робърт Оуен в началото на XIX век да разработи идеята, че за работодателя е полезно да се грижи за работника, хората са работели по 14-16 часа на ден (понятието „уикенд“ е на ХХ век), децата включително. Оуен първо се застъпва за децата, като популяризира идеята, че може да се работи и 8 часа, но разбира се не среща никакво разбиране, независимо че потвърждава с експерименти аргументите си.
Минава век, докато Хенри Форд въвезда правилото 8/8/8 и го превръща в стандарт във фабриките на Ford Motors през 1914 година. И тъй като този нов стандарт увеличава печалбата му двойно, останалите компании също го въвеждат.

Няма научно потвърдено обяснение защо трябва да работим по 8 часа на ден – особено днес, когато голямата част от хората не са изправени пред поточни линии и смени, а решват креативни задачи. Времето е мерна единица за производителност само при условие, че именно работим пред някаква форма на поточна линия, но то все пак е най-лесната мерна единица, поради което до ден днешен мислим, че колкото повече време работим, толкова повече произвеждаме.

Как да не живеем, за да работим?

Освен, ако не сме принудени да живеем, за да работим, рядко има хора, които са чак толкова обсебени от работата, че да живеят заради нея. Повечето хора искат да работят и да постигат успехи без това да дебалансира човешката им нужда от личен живот (и свободно време). Но в култура, която все още поощрява мерната единица за време, как да правим по-малко, а да постигаме повече? Ето 6 кратки съвета, от които дори един да последвате, ще има положителен ефект върху живота ви.

1. Запишете трите най-важни задачи за деня. Още преди да напуснете офиса, направете списък от трите най-важни задачи за следващия. Ако вече имате такъв, изберете от тези, които отлагате най-дълго.
2. Работете на интервали от по 90 минути, след което правете почивка. Не третирайте работния си ден като непрекъснат период от време, а го разделете на интервали (идеално по една задача от списъка на всеки 90 минути).
3. Давайте си по-малко време. Помнете закона на Паркинсон, който гласи, че работата запълва времето, което й е отпуснато.
4. Стиковайте подобни задачи. Правете последователно подобни дейности, например имейли, разговори по телефона, запълване на календара. Многозадчността е грешка, която единствено кара мозъкът ни да прескача напред-назад, не подобрява представянето ни.
5. Помолете за помощ най-после. Използвайте силните си страни, но не опитвайте постоянно да преодолявате слабостите си. Поискайте помощ, ако се „забиете“ в нещо. Попитайте колега, който знае, поискайте съвет. Това не е бягство от задачата, приемете го като шанс да развивате и комуникационните си умения и да изграждате мрежи.