Как да комуникирате с колеги, с които не можете да намерите общ език

По правило липсата на общ език между колеги се дължи на неправилна комуникация и несъвместими черти от характерите. Това не е приятна ситуация, защото рискувате да се впуснете в мисия да променяте други личности, да изпадате в груби конфликти и като цяло да влошите, вместо да подобрите, работната среда. Има четири основни типа колеги (характери), които пречат на добрата комуникация и взаимоотношения и „номерът“ е не да бъдат променени те, а да изградите своята стратегия за справяне с тези типове.

Любителят на конфликти.
Има една категория колеги с голямо влечение към междуличностните драми. Трудно е да им се обясни, че това не е професионално,тези хора постоянно връщат разговора/спора в началната му точка в усилието им да уреждат конфликта. Намеренията им са само привидно благородни, реално става въпрос за енергиен вампиризъм, конфликтите и спорните ситуации само захранват „батериите им“ и в крайна сметка нищо не се решава, а жертвите им са напълно изтощени от липсата на изход.

Ако началникът е опитен и обучен, той би давал на такива хора самостоятелни задачи, защото работата в група е хранителна среда за нови конфликти. Но това обективно може и да не се случи никога, затова, ако имате такъв колега, не се намесвайте в конфликта, отговаряйте максимално едносрично или лаконично, за да не нарушавате работния процес. Така няма да давате на любителя на конфликти желаната реакция и няма да сте негова жертва.

Егоистът.
Егоистът е човек, който мисли за себе си като изключва нуждите на другите. Този тип може да е много токсичен, защото егоизмът лесно преминава в нарцисизъм, а това е вредно за работната среда. Нарцисите преувеличават собствената си важност и не оценяват добрите идеи на другите, не става дума само за неподплатено самочувствие и самоувереност. Егоистите също така са склонни на присвояване и употреба на другите хора за собствени цели.

Единственият начин за справяне с егоист е да му кажете, че няма да сте стъпало на самочувствието му, няма да толерирате такова отношение и

Грубиянът.
Някои хора са приели много насериозно самоовластяването и на всички грубости и обиди, които излизат от устата им казват, че те не лицемерничат, ами говорят направо „истината, каквато е“. Това е много разпространено оправдание на невъзпитани хора. Но не е нужно да се говорят обиди и грубости, достатъчно е човекът да е непоколебим, да не е склонен на никакви компромиси, да смята работата и идеите ви за несъществени, да ви прекъсва насредата на изречението или просто да изсумти нещо несвързано, за да достави дозата агресия, която да отрови средата. Тази тенденция да доминират може да се обсъди в някаква степен – обяснете, че не сте техни подчинени, нито че смятате грубостите им за „искреност“, а ако сте началник, напомнете на този човек, че работи в екип и грубите или пасивно-агресивните му поведения няма да изиграят позитивна роля в кариерата му.

Безотговорният тип.
Срокът е размито понятие, всички задачи подлежат на отлагане, а обещанията никога не се спазват. Този тип също така прави всичко, когато му е удобно и както е решил и няма сила на света, която да го убеди в спазването на някакви стандарти. Лошото на този тип колеги е, че тяхната работа в един момент се отразява на работата на другите или направо върху техните плещи, което от една страна ги натоварва, а от друга не помага за уменията им за делегиране.

Един начин за справяне е да се вдигне летвата. Ако срокът е петък, дайте вторник или си послужете с „шефа“ като източник на задачата и напомнете, че задачата се следи. Не е приятно да се хитрува, но с мързеливците е така – докато управлението прогледне за негодността им, ще се наложи да вземете мерки.