Как да говорите с началника си, че сте стресирани и преуморени

Стресът е начин организмът да се адаптира към екстремни условия. Отнесено към офисния живот такива условия включват извънредни часове, все по-големи обеми работа, невъзможност за планиране на деня, лоша работна атмосфера, груби вертикални взаимоотношения и др. Не е добра идея да чакате шефът ви сам да забележи, че сте стресирани и преуморени, и не чакайте силите да ви напуснат, защото прегарянето от работа е реален феномен с тежки здравословни последици.

Първото правило за това как се говори с мениджър е, разговорът да се планира и обмисли много добре. Не е добра идея да си насрочите час, да влезете в офиса му и просто да си кажете всичко, което ви тежи. Такъв необмислен подход почти сигурно ще ви направи свръхемоционални, нерационални, вероятно разговорът ще е излишно напрегнат и дори рискувате скандал и влошаване на отношенията и ситуацията.

1. Застъпете са себе си предварително, като адаптирате ума и поведението си към неблагоприятните условия.

Научете се да работите със самочувствие и да знаете силните си страни, това ще ви зареди с увереност. Ако се чувствате смачкани и потиснати, то поне опитайте известно време преди разговора (дни, седмици) да промените отношението към себе си и да вдигнете малко глава. Напишете силните си страни, обърнете се към биографията си, към опита си, към успехите си и демонстирайте малко повече самочувствие.

Научете се да се аргументирате. Даването на аргументи във ваша полза е умение, което се учи. Някои хора цял живот работят като пчелички с очакване някой да ги забележи, но ето една тайна – не ви забелязват, а свикват с това, че сте изпълнителни, тихи и непретенциозни. Приемат ви за даденост. Ето защо, следващия път, когато имате мнение, кажете го и се аргументирайте. Следващият път, когато трябва да кажете какво сте свършили през деня, седмицата, не прескачайте целия си труд, просто защото ви се струва, че като сте си свършили работата, всички са го видели и няма нужда да се говори за това. Напротив – запишете си какво сте свършили и го споделете с началника или екипа. Малко самопрослава никому не е навредила, напротив. Да се говори, да се изказва мнение и да се заковават железни аргументи е изключително полезно и трябва да се научите.

Научете се да отличавате труда си. Свързано с по-горното е мисленето, че като работите в екип всички са някаква аморфна маса, в която са „ние“ и това „ние“ изисква тихите ви саможертви. Да, но наистина ли всичко, което се върши, трябва да ви засяга, наистина ли вашите възможности са толкова големи, че да можете да покриете всевъзможни задачи. Наистина ли не забелязвате, когато някой прехвърля отговорностите си върху вас? Ако искате да съхраните себе си, трябва да сте ясно отличаваща се фигура в екипа – определете границите си и не позволявайте други хора да постигат целите си на ваш гръб.

Сега, след като сте наясно с това колко сте ценни, можете да влезете за разговор при началника си и да следвате, колкото е възможно, следния дневен ред:

Съсредоточете се върху трудовия си договор. Спокойно обяснете на шефа си защо не сте доволни от обема и темпото на работа. Споделете желанието си да се придържате към трудовата си характеристика и работно време и предложете конкретни промени за разпределение като отхвърлите това, което ви натоварва.

Търсете компромиса. Вероятно шефът ви няма да е щастлив от факта, че искате да работите само толкова, за колкото сте се договорили. Освен договор има и устни уговорки, динамиката на труда се мени и т.н, така че търсете компромиса. Например, поискайте да изпраща задачите с по-дълъг срок и предварително. Говорете за делегирането на отговорности – може би се нуждаете от помощ или пък вършите работата на друго лице.

Не се поддавайте на внушения, че не се справяте. Началникът ви вероятно е напълно наясно, че сте претоварени. Но гледната му точка като мениджър може и да е, че всъщност не управлявате добре времето си, че не се справяте, защото сте бавни и др. Това е често срещано при хора, които всъщност нямат понятие от това какво работят подчинените им и какво изисква работата им. Ето защо трябва да сте готови за такава част от разговора с аргументи. Предварително записвайте часовете, които работите по задачите, по които работите. Може би шефът ви просто не знае, че да напишете блог пост в сайта на компанията не отнема секунда време, а часове. При всички положения, ако началникът ви не разбира фрустрацията ви, е по-добре да се замислите дали не е по-добре да спрете приноса си към компанията и да насочите усилия в друга посока.

Заявете желание за развитие!
Това, че искате да не сте претоварени и с бърн аут на ръба на колапса не значи, че не искате да се развивате и сте решили да се върнете назад. Напротив. Здравето не е цената на успеха. Заявете ясно желанието си, че искате да се развивате и подчертайте силните си страни, така че началникът ви да разбере, че е по-добре да ви даде поле за изява, в което ще бъдете по-ефективни и от което, в крайна сметка, компанията ще има по-голяма полза. Ако можете и да предложите конкретни идеи в тази посока сте в целта.