Социални умения

Как да говорите за постиженията си, без да изглежда, че се хвалите

·

Човек, който има причини да се гордее със себе си, често се намира между две крайности – ако говори за постиженията си, може да изглежда сякаш се фука, а ако мълчи скромно  има проблеми със самооценката и е по-малко компетентен и значим от останалите.

Трябва ли изобщо човек да говори за успехите си? Да. Важно е да говори поне по няколко причини – ще може да „продава“ себе си и продуктите на труда си по-успешно; ще стане забележим в очите на другите и ще има висока самооценка и вяра в себе си. Така че въпросът е не дали трябва, а как да говори за себе си, така че да не дразни околните и да не изглежда като фукащ се самохвалко. Психотерапевтът Ейми Морин, автор на „13 навика на психически силни хора“ е извел няколко правила и съвети за това:

1. Не омаловажавайте усилията си.
Представете си, че току що сте изкачили Мусала и хората ви се възхищават, а вие махате с ръка и отговаряте с нещо като „Е, не беше нищо особено“. От това изглежда, че хората просто не са направили достатъчно, за да достигне похавалата им до ума ви и да осъзнаете постижението си, но по-вероянто звучите като арогантен тип, който всъщост омаловажава другите, за които да изкачат върха изисква огромно усилие. Бъдете по-честни, едва ли просто сте станали сутринта и сте решили да скочите до върха.

2. Не забравяйте за хората, които са ви помогнали.
Това, че сте имали ментори или че сте работили в екип не прави постижението ви по-малко. Не се поддавайте на изкушението да си препишете всички заслуги. Хората не обичат такива, които говорят за общите успехи в първо лице единствено число. Говорете открито, благодарете на хората, които са ви помогнали да успеете.

3. Придържайте се към фактите и не разкрасявайте истината.
Глупаво е всеки ден да се прославя човек в социалните мрежи колко много е постигнал, а накрая нито има поведението, нито вида на човека, който гледа от снимките. Или човек, който си дава оценки сам: „Аз съм отличен лидер“. Вместо това, говорете с факти: „Когато поех ръководството на екипа, приходите се удвоиха.“

4. Избягвайте фалшивите встъпления.
„Не искам да се хваля, но…“ звучи неискрено. Иска ли или не иска човекът да се хвали всъщност? Иска и знае много добре това. По-добрият подход е да споделите емоции. Например „Много съм щастлив, какво се случи днес…“ и да разкажете за нещо конкретно.

5. Не хитрувайте.
Много досадно и неискрено звучат небрежни и уж прикрити споменавания на статус, приходи, покупки.
„Ужасен е този град, колата ми е нова, а пак трябва да я давам на автомивка“. На всички е ясно, че човекът иска просто да насочи вниманието към новата му кола. Отново, по-добре говорете за чувствата си: „От години мечтаеях за нова кола и съм много щастлив!“.

6. Помислете за чувствата на другите.
Ако диалогът се провежда в неформална обстановка, запитайте се дали другият човек е готов да чуе история за вашите успехи. Може ли той наистина да се зарадва или преминава през тежък период и ще му е трудно? Колко подходящо е да намесите успехите си в разговор с човек, който не знаете пред какво е изправен? Когато се съмнявате, по-добре е да споделите радостта си с някой друг или в друго време.