Now Reading
Какво стана с новогодишните обещания?

Какво стана с новогодишните обещания?

На всеки 1 януари повечето хора си дават обещания какво искат да постигнат през годината. Това е прекрасно, ако не беше фактът, че повечето се проваляме в рамките на месеца. Причините за това не са, защото нямаме „воля“. Волята помага само да се запали мотора, но той много бързо ще угасне, ако не работи, както трябва. Какви са причините да се проваляме?

Не си поставяме правилно приоритетите.
Хората постоянно приоритизираме задачите, които са в плана за деня, а не да планираме въз основа на приоритетите си. Така все не сме стигнали до фитнеса или все прескачаме готвенето на здравословна храна и ядем боклуци, защото просто не ни е останало време, затрупани от текущи задачи. Ако не си знаем приоритетите, просто ще се въртим в кръг, без да постигнем целите, които сме дефинирали като важни на 1 януари. В календара трябва да съществуват приоритетите ни под формата на 1-2 задачи всеки ден, останалото време можем да посветим на ежедневните задачи.

Сами си пречим.
Ако не познаваме кога сме в най-добрата кондиция, за да работим по приоритетите си, няма да можем да издържим дълго с обещанията. Например, ако знаем, че сме най-активни сутрин, не е ли логично да отидем на фитнес преди работа, а не след? Ако сме си поставили за цел да напишем книга и не знаем, че най-добре мисълта ни тече в дадени часове, колко страници ще напишем, ако го правим, когато ни се отвори свободен час?

Изпадаме в крайности.
Повечето хора сме склонни на две крайности – или сме отличници, които искат да докажат, че могат например да жонглират с пет задачи едновременно, докато 20 дни да ядат само обелки от ябълки, или да намалим стреса до минимум, занимвайки се само с едно нещо, което ни оставя усещането, че времето е пред нас. Ако не балансираме между двете и не настроим действията си спрямо най-продуктивните си моменти през деня, със сигурност целите за годината ще са спомен много бързо.

Оставяме на хората да се месят.
Наместили сме всичко, както го желаем – приоритетите, задачите, разбрали сме кога е пикът на производителността ни и т.н. и т.н. Докато не дойде  приятел с мнение, че нещо трябва да коригираме, разколебаваме се, променяме плана си, защото чуждо мнение ни се струва меродавно, и в крайна сметка всичко се обърква. Това се случва, защото….

See Also

..,споделяме твърде много.
Ако не сме обявили на целия свят, че ще отслабваме, спираме цигарите, тичаме маратона, основаваме нов бизнес, имаме свобода на решенията си. Хората са склонни да дават мнение дори за неща, за които изобщо не са питани и в които имат нулев опит, а това разколебава, разконцентрира и натоварва. Освен това са склонни и да ни питат „Какво стана?“ и да ни държат едва ли не отговорни за заявките ни. Това може да изглежда като добронамереност, но всъщност е вредно, защото стресира излишно. Мълчанието е злато.

Не зареждаме мотивацията си.
Мотивацията има склонността да се изпарява бързо, затова, ако искаме да постигнем целите си, трябва да си даваме почивки и да се зареждаме отново и отново с нови порции мотивация, където се намира тя за всеки от нас. Не разчитайте, че само първоначалният импулс ще ви доведе до успеха на 31 декември. Направете си ясна сметка кое и кой ви мотивира и се връщайте отново и отново да черпите от извора.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
0

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top