Какво реално се случи с опита на Исландия с 4-дневна работна седмица

Идеята да работим по-малко за същото заплащане е просто прекрасна. И в Исландия я прегърнаха топло, а новината за  въвеждането й направи доста световни заглавия, които обявиха експеримента за „Поразителен успех“. Но реалността е малко по-сложна.

Два експеримента, покриващи 1,3% от работната сила в Исландия стигнаха до извода, че съкращаването на часовете води до по-добро благосъстояние на служителите, по-малко стрес и прегаряне, а производителността е същата или подобрена. Има и екологични ползи като намаляване на въглеродните емисии. Положителните резултати доведоха до натиск на синдикатите и в момента 86% от исландските работници работят на по-кратка седмица (или имат право да поискат такава). Но наистина ли Исландия въведе 4-дневна работна седмица?

Въпреки заглавията, двата експеримента в Исландия не изпитаха 4-дневна работна седмица, а намаляване на часовете от 40 на 35 или 36 като някои можеха да изберат да управляват оставащите часове в продължание на четири дни. Така че този проект се отнася до намаляването на часовете, а не конкретно на идеята за 4-дневна работна седмица. Някои наистина намалиха работното време, но за други като например служителите от обществения сектор, намаляването е само с 13 минути на ден, а на работещите в магазини например с 35 минути на седмица.

Друг важен нюанс е, че докато нарастването на производителността се компенсира за по-малко работно време, то не всички работни места могат да функционират на по-кратки смени, например правителството трябваше да наеме повече здравни работници, което се отразява на бюджета.

Двете изпитания в Исландия доказват, че независимо от вида на работа (изпитанията включват училищна, градска поддръжка, полицейски участъци, домове за грижи, кметството на Рейкявик и др.) производителността не страда, ако се намалят часовете. Това например се илюстрира добре с примера на Службите за закрила на детето, където, независимо че смените са по-кратки, активните случаи не са намалели и 93% от обажданията на горещата линия са отговорени, въпреки по-кратката смяна, в сравнение с 85% при „контролната“ група. В отдела по счетоводство на общината в Рейкявик има увеличение с 6,5% на въведените фактури, за полицията делата са увеличени от 7,8 до 8,8 по време на изпитанието. Имиграционните служби също не отчитат увеличение на времето за обработка, а 90% от потребителите са доволни от качеството (чакане, обслужване) на административните услуги, въпреки намаленото време.

Изпитанията показват и ефект върху баланса между професионалния и личния живот, който е особено изразен при хората, работещи на смени. Също така мъжете поемат повече домашни задължения, а хората като цяло имат повече време за приятели и семейство. „Урокът е ясен – работниците са по-здрави и по-продуктивни, когато работят по-малко“, споделя Уил Стронге, директор на научните изследвания в Autonomy, организация, занимаваща се с лобиране за по-кратка работна седмица.

По отношение на работния ден се наблюдава „стягане“ – работните срещи са съкратени, рутинните ненужни задачи се изоставят, кафе-паузите намаяват. Благодарение на технологиите, редица модели могат да се оптимизират (например вместо видео срещи – изпращане на имейли).

Най-големият ефект е, че компаниите и администрациите започват да се разделят с привързаността си към 5-дневна работна седмица и да търсят различни решения по мярка за конкретните професии и нужди.

Въпреки че Исландия е много уникална държава – много богата, с малко население и социално прогресивна, то изследванията в цялата страна предполагат, че е възможно да се работи по-малко без значителни недостатъци. Компаниите просто трябва да започнат да експериментират и да установят правилния начин, преди да са се обърнали след пет години и да установят, че са изостанали.