Продуктивност
Какво помага на креативните хора да са успешни

Забелязали ли сте, че креативните хора изглеждат мързеливи? Ричард Файнмън например, който е един от най-великите умове на XX век и нобелов лауреат. В университета Корнел обаче му се е носела славата на голям лентяй. Не изпълнявал елементарни административни задачи, не искал да участва в преподавателски комисии и изобщо в никакви комисии. Или да вземем например писателя Нийл Стивънсън – неговите книги са феноменални, но той е странен – няма имейл, не общува с никави читатели, не иска да го канят по конфеценции и не се включва в социалните мрежи. Той дори предупреждава, че ако някой иска да го покани някъде, трябва да знае, че взима много пари и не се подготвя за участие.
Като горните два примера има стотици. Креативните хора с голяма продуктивност и успех в науката или изкуството имат различен стил на работа от останалите.
Парадоксът е, че изглеждат мързеливи, но са много резултатни.
Има причина за това, но само ако дефинираме какво е работа. Повечето от нас смятат, че работата е всяко нещо, което потенциално помага за кариерата и успеха. Но това значи десетки неща – от управление на социалните мрежи до участия в безкрайни, безсмислени колове. Имаме доста широко разбиране за това какво е работа и това обяснява културата на заетост. Да си „зает“ значи да си резултатен, а успехът се измерва с това колко сме изморени от работа…
За креативните хора това изобщо не е така. Те разделят работата на два вида – задълбочена (смислена, плодотворна, концентрирана) и повърхностна (не изисква специални умения и концентрация). Например, да напишеш глава от роман е задълбочен труд, докато отговарянето на въпроси по имейли не е – това не допринася за крайния резултат.
Ако погледнем от тази гледна точка креативните умове, те вече не изглеждат лениви. Те се отървават от повърхностната работа, за да се посветят на задълбочената. Стивънсън дори го описва в есето си „Защо съм лош кореспондент“: „Ако имам дълги, непрекъснати периоди от време, мога да пиша книги. Когато тези времето се раздели на малки сегменти, производителността на писане намалява. Вместо книга, която ще живее дълго време, ще има няколко имейла и конферентни разговори.“
Именно по време на задълбочена работа създаваме неща, които „ще продължат дълго“.
Така че, ако се стремим да създадем нещо важно, то трябва да отделяме повече време на задълбочената работа.
Разбира се много малко хора могат напълно да се откажат от повърхностните дейности, а някои и не искат. Но, ако искаме промяна, можем да опитаме да променим първо начина си на мислене – какво е работа, а после и да намалим повърхностните дейности възможно най-много. Не е нужно да проверяваме имейла по няколко пъти на ден, не е нужно да сърфираме из Инстаграм или Фейсбук, докато работим, не е нужно да инсталираме всяко ново приложение, да се съгласяваме с всяка покана за кафе, която ни отделя от задъбоченото ни състояние.
Само така ще видим колко наистина ценна работа вършим.