Какво е функционална неграмотност и как да се справим с нея

По принцип функционалната неграмотност засяга малките деца. Но в България 40% от учениците са функционално неграмотни, като тази неграмотност може да премине и напред в образованието, и да проникне не само в горните класове, а и във висшите училища. За функционалната неграмотност се говори все повече и така трябва.

Какво е функционална неграмотност?
Фунционалната неграмотност е невъзможността на дете (или възрастен) да използва четенето и писането в социален контекст. Такива хора могат да четат и пишат, но не могат да прилагат тези умения на практика. Например, когато четат не могат да разберат текст и не могат да се възползват от съдържанието по никакъв начин – функционално неграмотен човек не разбира послание на литературен текст, но не разбира и написани инструкции как да използва битова техника. В същото време не е способен да изрази мислите си писмено, както и не е способен да напише декларация с искания или да попълни разписка или друг документ. Фунционално неграмотните хора не разбират написаното и не могат да го разкажат. Разказът липсва от способностите им, например не биха могли да разкажат не само прочетено, но и видяно на екран.

Твърде много „букви“:
Функционално неграмотният човек при четенето учи думи, но не намира художествен смисъл нито полза от текст, който е прочел. Има някои медицински хипотези, че се касае за по-сериозни нарушения на вниманието и паметта, отколкото тези, които касаят обичайната обща неграмотност. Но днес тълкуванието на този термин е много по-широко. Най-често под него се отбелязва степента неподготвеност на човека към изпълнение на социални функции. Грубо нарушени са несформираните от речта умения като разбирането на чужди, а и свои мисли.

Основните признаци на функционалната негрмотност.

• неприязън към четенето;
• избягване на интелектуални задачи от всякакъв вид;
• искане да се обясни текст/задача от други хора, поради невъзможност да се следват инструкциите;
• опитите за четене причиняват физически трудности като главоболие, болки в очите, умора;
• по-лесно се възприема информация по слух, отколкото с четене на текст.

Причините за фунционалната неграмотност.
Най-популярното обяснение е рязкото увеличаване на информационните потоци. Няма научни доказателства за това, но увеличаването на броя на функционално неграмотните деца наистина съвпада с развитието на телевизията. Има изследвания, които доказват, че деца на 1-3 години, които водят живот с по няколко часа пред екрана на телевизора на ден, са с нарушени познавателни умения.

Но ясни доказателства, че вината за епидемията от функционална неграмотност е на телевизията и интернет няма. Така или иначе е факт, че те отнемат от времето, което би могло да бъде изразходвано за учене. Но от друга страна функционално неграмотни хора са документирани и през 19 век, така че днес не се отхвърля и вероятен генетичен фактор.

Може ли да се пребори функционалната неграмотност?
Може. Широко се смята, че функционалната неграмотност е проблем на педагогическите науки и е последица от неправилното обучение на децата между 6 и 8 годишна възраст. Така че всичко, което е необходимо, е включване на обучения по функционална грамотност на всеки урок, независимо от предмета и езика. Техниките са известни и са на разположение на всеки съвременен учител.

Борбата с функционалната неграмотност се нарича функционално четене и дори, ако сте „изпуснали влака“ да се научите на това, когато е било времето, щом можете да четете, можете и да се научите на правилно, функционално четене. При него се използват техники за сканиране на текст и аналитично четене (набор от информация, при която четящият трябва да подчертае ключови моменти в текста).

Що се отнася до децата, техниките включват трениране на паметта, разширяване на периферното зрение, разказ, демонстрация на различни видове четене, прехвърляне на текст в таблици и др. Дете, което не се е научило до 10 годишна възраст да разбира прочетеното вече може да се смята за функционално неграмотно.

Функционалната неграмотност има критици.
Някои учени смятат, че терминът „функционална неграмотност“ е антинаучен. Имат няколко аргумента за това. Например отдавна е доказано, че има хора, които учат по-добре от слух, има хора, които овладяват знания визуално, както и такива, които имат нужда да докоснат нещо, за да го опознаят. По този начин четенето не е единственият начин за усвояване на знания – в съвременния свят хората, които учат „по слух“ са едновремешните левичари т.е те не могат да се приемат за непълноценни, както не са непълноценни хората, които пишат с лявата ръка.

Но при всички положения трябва да се разбере, че в днешния свят многото информация е именно в текстов вид, така че да може човек да разбира какво чете, е важно условие за пълноценен живот, което няма да отпадне.