Какво е синдром на самозванеца и как се проявава

Много често ще чуете понятието imposter syndrome или синдром на самозванеца. Синдромът на самозванеца се изразява в това, че човек вярва, че не е толкова компетентен и стойностен, колкото другите смятат и отдава успехите си не на личните си качества, а на случайни обстоятелства, независимо че са негови. Този синдром е тясно свързан с перфекционизма и социалния контекст и в момента е силно повлиян от социалните мрежи, където хората се чувстват често потиснати и в състояние да се сравняват с другите, но не само. Влияе и семейната среда, възпитание и др. Синдромът на самозванеца има негативни последици – отрицателно мислене, ниско самочувствие, съмнение в себе си, самосаботиране, социална тревожност и други, които влияят зле върху психическото здраве и качеството на живот на човек. 

Има пет основни вариации на това състояние в пет типажа.

Перфекционистът.
Перфекционистът се саботира като си поставя нереални цели, а после се самообвинява, че не ги е изпълнил. Той трудно делегира задачи, защото е убеден, че само той може да свърши работата добре и мисли за всяка задача като такава, която може да се свръши по-добре. Такива хора страдат от страх от провал и всеки такъв преживяват много силно.

Суперменът.
Суперменът е човек, който работи страшно много, защото така прикрива „неадекватността си“ пред колегите. Постоянно мисли за работа, напълно отдаден е на нея и няма свободно време. Много често суперменът е зависим от чуждото мнение и оценка и е готов с още и още нагърбване в името на това да получи каквото и да е одобрение.

Роденият гений.
Такива хора решават с лекота и трудни задачи и не са склонни да приемат помощ, когато наистина им е необходима. Съответно не се нагърбват с нови неща, не изпробват нищо ново, защото се страхуват от провал.

Експертът.
Експертът вярва, че трябва да знае всичко и най-малкия пропуск в знанието му създава чувство за срам. Притеснява се, че няма право да върши работата, която върши, не кандидаства почти никога за нови работни места, защото мисли, че не отговаря на всяка запетая от условията и не разбира, че няколко пропуска са нормална част от развитието му, съответно сам си поставя спирачки, защото е „неподготвен“.

Индивидуалистът.
Това е човек, който смята че всяка помощ е проява на слабост и свидетелство за неспособността му. Страхува се, че помощ би го „изложила“ пред колегите и не разбира се искането на помощ не казва нищо лошо за уменията му, а е само по себе си важно умение.