Какво е общество на преживяванията?

Процесът, който днес се нарича „обществото на опита“ или „икономиката на опита“ (еxperience economy), познат и като „икономика на преживяванията“ и емоционален капитализъм привлича все повече интереса. Този процес в момента е силно катализиран от пандемията и преосмислянето на ценностите и жизнените приоритети. Хората все по-малко се интересуват от това как изглеждат в очите на хората със стария им смартфон и все повече от това каква емоция могат да си доставят.

Какво е общество на преживяванията?
Когато все повече хората не купуват, за да впечатлят със статуса си или да решат някой проблем, а за да си доставят лични емоции, се формира общество на преживяванията. Някои изследователи смятат, че това е естествено развитие на капитализма. Ако при консуматорското общество е по-важно материалното да свидетелства за успех и просперитет, то в обществото на преживяванията е по-ценно да се живее пълноценно. В резултат хората са склонни да се фокусират върху себе си и своите възгледи, а не върху стандартите и очакванията на другите.

По принцип обществото на преживяванията възниква, когато са задоволени основните нужди и хората започват да мислят за по-сложни и лични желания – това е причината все още да има и чисто консуматорски общества и такива, които са стъпили в общество на преживяванията още в края на ХХ век. У нас не намерихме изследвания, които да потвърждават зараждането на такова общество на преживяванията, но то е следствие от повишаването на жизнения стандарт, така че вероятно българското общество е някъде на прага му.

По-добро ли е?
Обществото на потреблението и на преживяванията са естествени етапи в развитието на човечеството и не се изключват взаимно.

На пръв поглед обществото на преживяванията е по-добро от консуматорското общество. Има по-малко демонстративност, по-малко стремеж към материалното, скъпото, към това да изглеждаш „богат“ или да демонстрираш статус. Консуматорското общество поражда социално неравенство и вреди на околната среда. От друга страна, хората вече не купуват коли например, за да се предвижват от точка А до точка Б или да изглеждат по определен начин в очите на хората, а свързват новата си кола с нова „емоция от шофирането“, което пак е консуматорство. Така че едното не е по-добро от другото, а е по-различно – и двете  консумират, но по различен начин.

Икономиката на преживяванията прави живота по-интересен.
Хората не купуват неща, а емоции. Обикновено такива хора са задоволени материално, но могат да търсят материални придобивки, които да носят повече емоция. Например е много възможно нормална кафемашина да прави идеално кафе, но професионалната за баристи, съчетана с дизайн на помещението и атмосфера създава чувството, че кухнята е хубаво кафене. Или притежанието на Peloton създава усещането, че имаш личен треньор, нищо че същият ефект върху здравето и формата им може да се постигне и с обикновен велоергометър с автоматични програми.

Така се заражда икономиката на преживяванията. Компаниите и корпорациите се стремят да продават опит, да комерсиализират чувствата и да предизвикат позитивни емоции у купувача. Рекламата вече не продава продукти, а сетивни преживявания и изображения или пък обвързва продуктите с каузи, които да отговарят на желанията на потребителите. Ако купуваш продукти с определени характеристики (или липсата им) се чувстваш по определен начин – например, че помагаш за решаването на обществени проблеми.

За всички ли е обществото на преживяванията?
Със сигурност такова общество е по-включващо, защото дава повече свобода на избор на личността. От друга страна изглежда като общество, изтъкано от егоисти, които са водени само от личните си желания.

Въпреки че може да изглежда, че обществото на преживяванията е просто още едно ниво за богатите, това не е цялата истина. За разлика от консуматорското обещество, където статусът играе важна роля, в обществото на опита (преживяванията) хората отдават все по-малко значение на мнението на другите. Важно става да намериш себе си, а не да се адаптираш към изисквания, които някой е създал. Живей, както искаш. Спри да пестиш за кола и апартамент, и харчи за пътувания, концерти, зареждай се с емоции, защото „нищо няма да отнесеш в гроба“.

Не е задължително условие да си богат, за да си част от общество на преживяванията, по-важно е да откриеш какво ти носи чувства. Човек може да преживява емоции не само от пътуване до Бали, а и до разходка на Черни връх. Или да се чувства възвисен и докато разглежда репродукция на Сикстинската капела, не само, ако гледа към тавана й. Стига да упражниш правото си на избор и да не си арестуван от очакванията на другите да „имаш“, а от своите да „бъдеш“, нямаш нужда от резервация за обществото на преживяванията.