Какво е адаптивно мислене и как да го развием?

Адаптивното мислене е способността ни да се възползваме от момента, да се поучим от неуспеха и да променим курса, за да подължим напред. Това означава, че оценяваме съществуващи факти и обстоятелства, и променяме поведението си, така че да процъфтяваме при новите реалности. Адаптивното мислене има голяма роля по време на кризи, когато ситуацията стане несигурна и нестабилна, няма достатъчно информация и е необходима бърза реакция.

Адаптивното мислене има четири компонента, които за ключови, особено за лидерите и предприемачите:

– възможност за предвиждане на бъдещи нужди, тенденции и възможности;
– способност да се формулират тези нови нужди, за да може екипът да ги разбере;
– адаптиране към новите условия чрез постоянно учене и приспособяване на действията;
– прозрачност при взимане на решения и отвореност към обратна връзка.

Друг много важен аспект на адаптивното мислене е способността за „отдалечаване“ от обстоятелствата, в които сме попаднали, и да поглеждане на ситуацията отдалеч. Това обаче означава да имаме възможност да създадем такава дистанция, което в кризисен момент може и да е невъзможно. Когато сме потопени ежедневно в трудности, не виждаме нищо друго. И тогава е важно да разчитаме на някои техники, които развиват адаптивното ни мислене:

1. Едновременно участник и наблюдател.
Предприемачите постоянно трябва да са или на „балкона“ или на „дансинга“ – да наблюдават и в същото време да участват активно. Те са майстори в това да гледат и слушат, без да се съсредоточават твърде много в предишни стратегии, които биха довели до пропуснати шансове.

2. Постоянна оценка на резултатите от действията.
Например, по време на пандемията много от нас започнаха да работят от разстояние, съответно нуждите ни на служители се промениха. В такива ситуации е много важно за лидерите да наблюдават и реагират на новите подходи и да оценяват постоянно резултатите от наблюденията си.

3. Признаване на грешките и научавене на уроците.
По правило, ако има възможност за прехвърляне на вина, повечето хора го правят. Но, ако вярваме, че грешките са резултат от липсата на опит, а не на способности, те няма да ни спират и няма да ни е трудно да ги признаваме.

4. Изграждане на доверие в екипа.
Доверието се изгражда с прозрачност и това е тайната на успешното сътрудничество, при което едновременно се идентифицират и начини за решаване на сложни проблеми. Искреността създава психологическо усещане за безопасност – няма идеални хора, всеки греши и никой не взима винаги перфектни решения. Ако сте ръководители и успеете да създадете среда на споделяне в нея служителите ви ще знаят, че са свободни да дават идеи, да задават въпроси, да споделят опасения и да признаваг грешки. Чрез слушане на гледните точки на други хора можете да създадете дистанцията, необходима за да видите ситуацията отвън.