Какво да отговорим на интервю, когато ни питат какви са слабите ни страни

Често по време на интервю за работа настъпва един неловък момент, в който HR специалистът или мениджърът питат за това какви са слабостите ни. Това е в рязък контраст с идеята на интервюто като място, където да изтъкнем качествата и ползите от нас като потенциални служители.

Този въпрос се задава, защото работодателят иска да ни опознае малко по-добре и да разбере не само колко сме ценни за компанията, но и къде крием риск и в крайна сметка можем ли да работим заедно. Иска да прецени умението ни да виждаме недостатъците си, което е показателно за това дали сме адекватни личности.

Има две основни стратегии да подходим към този въпрос.

1. Честно.
В етапа на подготовката ни за интервюто вече знаем как искаме да протече то и докато се стигне до въпроса за слабостите сме изброили качествата, опита и потенциалите си т.е сме създали картината за себе си. Ето защо не е добра идея да казваме, че не харесваме деца, ако кандидатстваме за позиция в детска градина. Би било нелогично, ето защо недстатъците се търсят извън тези най-общи качества, знания и умения, които се изискват за дадената работа.

Какво да кажем – например, че нямаме някакъв сериозен или конкретен опит, че не познаваме една или друга програма, която компанията използва, или че ни липсват някакви меки умения (отново такива, които не са включени в основните изисквания).

Този подход е малко рисков, защото рискуваме да „погребем“ интервюто, ако докоснем някоя важна точка, но от друга страна даваме възможност на работодателя да получи пълна картина и да оцени честността ни, приемайки естественото, а именно, че никой не е идеален.

2. С филтриране на информацията.
Някои хора се смятат за идеални кандидати и просто не знаят какво да отговорят на въпроса за слабите страни. Ако сме от този вид, е добра идея да се насочим към по-безопасни територии за отговора си. Например да кажем, че сме перфекционисти, много взискателни към екипа, или че сме склонни да задаваме много въпроси. Това звучи както като изтъкване на качества, така и като недостатък, защото подсказва, че сме по-трудни за общуване, например.

Ето кратък списък с идеи за готови отговори:

„Липсва ми увереност, за да защитя позицията си.“
„Склонен съм да поемам много неща и не смея да делегирам задачи.“
„Трудно поддържам баланса между работа и личен живот.“
„Трябва да подобря уменията си за бизнес кореспонденция, това не ми е любимото занимание“
„Трябва да се фокусирам повече в представянето пред публика, притеснителен съм, включително при работни срещи.“
„Ставам раздразнителен, ако колегите се държат безотговорно и пропускат срокове.“
„Не съм запознат с Power Point достатъчно добре, моите презентации могат да бъдат по-красиви.“ и т.н.

Към каквато и тактика да се придържаме, никога не бива да измисляме качества, които не притежаваме. Добра идея е да рептерираме и имаме план какво ще отговорим на този въпрос и да не позволяваме паника или изненада да ни блокират. Не е добра идея и да говорим за себе си оправдателно и с твърде крайни оценки като „не знам“, „не мога“, „справям се зле“. По-добре е подобни изрази да се заменят с по-конструктивни като „трябва да работя по-усилено върху“, „трябва да се фокусирам върху…“

И последно – не бива да казваме, че нямаме недостатъци. Прекалено самоуверените хора не са способни са самокритика, а познаването на слабостите е нещо добро. В най-добрия случай с отговорите си показваме, че се стремим към самоусъвършенстване и развитие. А ако докажем и че вече работим по някой от недостатъците си, например „В момента карам курс за следващо ниво по езика“ или „ В момента чета книгата на Х, за преодоляване на притеснителност пред публика“ сме улучили десятката.