Каква е разликата между здравословния оптимизъм и токсичния позитивизъм?

Какво е здравословен оптимизъм?
Здравословният оптимизъм е, когато вярвате, че половината от чашата е пълна. При този случай и двамата (с песимиста) регистрирате определен факт и формирате очакванията си в съответствие с него. Не се разстройвате, че чашата не е пълна до ръба, доволни сте от количеството вода, което има в нея и виждате възможностите, които тя предоставя. Здравословните оптимисти не се самоубеждават, че пробелем няма, защото го виждат прекрасно. Дори да се провали, такъв човек не приема неуспеха като края на света, а разбира, че е можело да бъде по-добре и използва това като опора. Или накратко казано – оптимистът е реалист, който не губи надежда. Здравословният оптимизъм прави живота радостен, смислен и пълноценен.

Какво е токсичен позитивизъм?
Токсичният позитивизъм е пълна забрана от изпитване на така наречените негативни емоции – тъга, гняв, страх и т.н., и бягство от тях. За такива хора изпитването на такива чувства е признак, че не се справят. Те приемат, че искат и имат право да са щастливи през цялото време и че това е естествено. А това прави справянето с чувствата много трудно, защото ги потискат и се обвиняват (и дори срамуват), че изпитват негативни чувства.

Много лесно можете да различите токсичния позитивен тип – той е склонен да обезценява емоциите на другите хора. Тъй като си забранява негативни чувства, той не може да гледа как някой страда, плаче, ядосва се и др. Затова такива хора се обграждат „само с позитивни хора“, които не го натоварват т.е иска и заобикалящата го среда да е „позитивна“. Ако имате такъв приятел, то той би ви казал нещо като: „Спри да се разстройваш, трябва да мислиш положително“ или „Проблемите ти са нищо в сравнение с…“ , или „Мисли положително“.

Естествено такива съвети не работят никога – първо, защото когато кажеш на човек да мисли хубави неща, той се потиска, защото не му е толкова лесно, а това води до още негативни емоции. Второ, емоциите трябва да се изживяват. Изключването на негативните емоции от общуването влошава психоемоционалното здраве и е пряк път към депресията.

Токсичният позитивизъм е свързан не само с избягването на емоциите, но и с отричането на проблемите. Тук напълно важи изразът fake it till make it. Tоест, можеш да имитираш нещо, докато то стане. Ако се преструваш, че всичко е наред, в крайна сметка то ще е наред. Ако се касае за нещо малко и незначително, е възможно да е така. Но по-сериозните проблеми само се задълбочават от такова криене от проблемите.

Токсичните позитивисти са много свързани и с мистичното мислене. Докато здравословният оптимист смело се изправя пред предизвикателствата и намира начини за решаване на проблемите т.е сам поема отговорността за живота си и намира изхода от събитията, при токсичната позитивност хората прехвърлят отговорността на други – най-често на Вселената или на ретроградния Меркурий, или на това, че Луната е в Козирог, когато зли и завистливи хора са ги „проклели“ и те са виновни за неуспехите им.

Как да сме оптимисти без токсичност?
Приемаме, че оптимизма и песимизма са черти от характера, които са вродени. Но това не е така, защото нашето възприятие за света се влияе от много фактори, например навиците.

Оптимизмът не само може, а трябва да се научи и за това може да се прилагат различни техники. Например можем да правим едно просто упражнение – всяка вечер можем да заспиваме като отбелязваме 10 добри неща, които са ни се случили през деня. Колкото по-лош е бил денят ни, толкова по-малко ще забелязваме хубавото и съответно е важно точно в такива дни да го търсим. Когато умишлено се фокусираме върху хубавите неща, ние се изправяме срещу естествения си инстинкт да забелязваме първо лошото (това е механизъм за оцеляване). Но спомняйки си добрите неща, програмираме мозъка си да се настрои към оптимизъм. Същата настройка можем да създаваме и сутрин, например като си помислим за няколко неща, за които сме благодарни.

За да не попаднем в капана на токсичната позитивност, трябва да търсим логическите аргументи и факти, които потвърждават положителното ни отношение към ситуацията и перспективите. Не е нужно да не изпитваме емоции, а само да отложим преценките си за момента, когато ще сме спокойни. И разбира се, че едното положително отношение не е достатъчно. Важно е да можем да поемаме отговорност за живота си, делата си и да намираме покрепата, която ни зарежда със сила, за да постигаме целите си.