Извинявайте, че се видяхме: как да напуснете по време на изпитателния срок

Раздялата с работодател по време на изпитателния срок е по-трудна за вас, отколкото за него. От една страна сте вложили много, за да ви наемат – време, усилия, психическа енергия. От друга внезапно в СВ-то ви се появява много кратък работен стаж в компания, което се страхувате, че ще навреди на впечатлението от вас. Какво ще си помисли следващият потенциален работодател – че сте неспособни да издържите изпитателен срок? Трудно е да напуснете и защото вероятно ще си мислите, че „навсякъде е така“ или че „никъде не е идеално“. Или пък защото ще се насилвате, че с времето ще свикнете да съществувате в токсична среда и с работата, и дори ще се „влюбите в нея“?

По принцип, за да се адаптира човек в нова компания и към нова работа се иска време, поне 6 месеца. Ясно е, че в първия е невъзможно да оцените обективно впечатленията си, защото в самото начало винаги е трудно. Това обаче не означава, че трябва да търпите неща като груба измама, нарушаване на права, обиди, преминаване на лични граници, подвеждане и др. Може би си заслужава да изтърпите признаци на проблеми в компанията (голямо текучество например), ако вярвате, че има място за растеж. Но не си струва да мълчите за груби причини за дискомфорт, както и за факта, че вашите очаквания, формирани в процеса на наемането ви, са много далеч от реалността. Ако сте в сериозна компания HR специалистите няма да отстанат инертни и ще ви подкрепят, но ако получите отрицателни реакции, това ще е неприятен знак.

Как да разберете дали трябва да напуснете?
Вътрешни признаци.
Забелязали ли сте, че във форумите, където се обсъждат работодатели съществуват две крайности в мненията? Това е така, защото дори при еднакви условия на работа, двама служители могат да имат коренно различни впечатления. Следете вашите мисли и емоции: става ли по-лесно с времето или сте все по-стресирани от разочарования и натоварване? Ако сте в първата ситуация, вероятно имате нужните ресурси да овладеете ситуацията и да преминете изпитанието, но ако сте във втория, е може би е по-добре да напуснете.

Външни признаци.
Попитайте приятели и познати от сферата как е при тях, за да сравните условията, които не ви харесват в компанията с такива при други работодатели. Наблюдавайте и колегите си и обкръжението – какви са взаимоотношенията помежду им, какви са взаимоотношенията ви с тях? Има ли проблемен казус пред очите ви с колега и как се развива. По какъв начин реагира мениджмънта? Преди да вземете крайно решение, поискайте обратна връзка за това как се справяте, какви са впечатленията от вас на колеги и мениджърите ви – имате право да изясните всички съмнения и неточности в уговорките ви.

Кога не бива да отлагате?
Когато не са спазени договореностите от страна на работодателя. Най-често това се отнася до заплата или договор. Ако работодателят ви е обещал заплащане на принципа „сега така, после ще видим“, това е ясен знак, че не сте на правилното място.

Когато има разминаване в очакванията. Например сте „ръководител“, а не ръководите нищо.
Когато не можете да установите комуникация с лидера и екипа – прекарваме по-голямата част от живота си на работа, заслужава ли си да сте в среда, в която липсва позитивна и смислена комуникация?

Когато корпоративната култура ви отвращава, например не всеки е готов да работи по севернокорейски порядки и да козирува на шефа всяка сутрин или да работи във вертикална структура, в която няма право на никакво самостоятелно решение, а на срещи единствено се очаква да мълчи и да няма мнение.

Катастрофа ли е напускането по време на изпитателен срок?
Не. Самата концепция за изпитателен срок означава, че не само вие сте поставени на изпитание, а и вие поставяте работодателя на изпитание. Това не е петно в кариерата ви – не му обръщайте твърде много внимание, защото всеки работодател разбира, че хората попадат в ситуациии, в които очакванията и реалностите се разминават. По време на интервю за следващата ви позиция, най-добре е да реагирате честно, но без да навлизате в откровености и подробности. Не е нужно да давате морални оценки и излишна информация, нито да се „самобичувате“ – не се представяйте като виновни, а като личности, които са в състояние да оценят грешка и да научат урок, за да не я повтарят.

Разглеждайте този епизод в живота именно като опит и преживяване, след което ще знаете кое ви подхожда повече и какво не.