Кариера

Избягвайте тази информация в автобиографията си, ако искате да ви поканят на интервю

·

Автобиографията по принцип не е особено сложен документ – в него се описват важните за потенциалния работодател и свързани с желаната позиция опит, знания, умения и качества, които има кандидатът, така че бързо да се прецени дали да се премине на следващото ниво на общуване, а именно интервюто. Така че целта ви следва да е да преминете към следващата крачка, без да губите времето на рекрутъра, да насочвате вниманието му в безразборни посоки или да го демотивирате със странности. Ето информация, към която да се отнасяте с особено внимание и по възможност да избягвате:

Трудов опит, който не е свързан с работата.
Не претрупвайте автобиографията си. Работодателят се интересува от последните две-три години работа в детайли и 7-10 години преди това общо. Всичко, което се е случило преди, не е толкова важно.

Черти на характера, които не са свързани с работата.
Не се водете от глупавия принцип, че саморекламата никога не е твърде много. Рекрутърите не се впечатляват особено от характеристики като „позитивност“ или „чувствителност“. Пишете за онези качества, които ви отличават от другите кандидати за тази конкретна позиция.

Кратка биография.
Все още има хора, които смятат, че автобиографията или мотивационното им писмо трябва да бъдат допълнени с кратката история на трудния им живот и произход. Избягвайте такива описания или по-точно – забравете ги. Ако има нужда да споделите, че в пети клас сте се класирали на челно място в състезание по пинг-понг ще намерите начин да говорите за това по време на интервюто, ако разбира се кандидатствате за работа, поне частично свързана със спорта.

Семейно положение.
По някаква причина работодателят може и да има нужда да знае статуса ви – омъжена, женен. Но ако няма такава изрично упомената такава, факти като семеен статус, дати на сватба, наличие на деца и декларации за стабилност на брачната връзка са излишни и отегчават. Ако нещо от това е важно, ще бъде дискутирано по време на интервюто.

Причини за напускане или съкращение.
Този въпрос не е част от СВ-то ви, а сред обсъжданите въпроси по време на интервюто. Бъдете готови как да отговорите, но не изпреварвайте събитията и не включвайте такава информация в СВ-то си, особено ако звучи двусмислено и има нужда от допълнителни разяснения.

Хоби.
Хобитата са „нож с две остриета“. Те могат да подпомогнат впечатлението, ако по някакъв начин насочват към позицията. Директно – например, ако кандидаствате за служител в спортен магазин, ще е позитив, че сте запален колоездач. Или индиректно, ако например за работата се изисква много голямо търпение и внимание към детайла има смисъл да споменете, че в свободното си време строите кораби от кибритени клечки. Но, ако хобитата ви не могат да се свържат с целта ви, а именно да почертаят, че сте подходящи за конкретната позиция, по-добре е да ги прескочите.

Вредни навици.
Ако няма някаква конкретна причина, поради която да споменете, че сте неосъждани или че не пиете, не пушите и водите изключително здравословен живот, по-добре е да спестите тези няколко реда в автобиографията си.