Здраве

Знаете ли, че хората ви харесват повече, отколкото си мислите?

·

Знаете ли, че повечето хора имаме доста по-ниско мнение за своите комуникативни способности и за социалното впечатление, което оставяме, отколкото е реалното? Ние сме доста по-приятна компания, отколкото си представяме, просто се подценяваме и се мислим за скучни или дразнещи. И, както любимата ни героиня от Шит’с Крийк Алексис казва на брат си: „Хората не мислят за теб така, както ти мислиш за себе си.“

Несъответствието между възприятията за нашето социално представяне и мнението на другите за нас се нарича „разлика в харесването“. Това несъотвествие ни пречи – ограничава способностите ни да градим връзки в свободното си време, но и ни пречи в работата с колеги на работното място. Подобно не много от пристрастията, които нашият мозък има, и това е трудно за отстраняване, но има начини да се преодолее тази честа форма на социална тревожност.

Ерика Бътби и Гюс Куни са психолози от университета на Пенсилвания, САЩ, които са стартирали експеримент сред други хора, след като сами са установили разликата във възприятието на Бътби от това на Куни, след разговор, за който Ерика е приела като недобро представяне от нейна страна. Двамата създават поредица експерименти, за да проверят впечатленията на хората от срещите им с другите. Резултатите са очаквани – повечето оценки на участниците за тяхното представяне сa песимистични. Като цяло човек прави по-добро впечатление, отколкото си мисли.

Един от изводите им е, че когато „разликата в харесването“ е установена здраво в първата среща, то тя продължава няколко месеца до образуването на по-стабилна връзка и по-точни преценки. Също така тази разлика се отнася еднакво и за жените, и за мъжете.

В последната статия на писхолозите, публикувана по-рано тази година, те разглеждат разликата в харесванията в групи, включително екипи от инженери и установяват, че явлението присъства толкова много в групови срещи, колкото и в разговорите лице в лице. Участниците постоянно се подценяват за това колко са харесвани от колегите им, а това води до проблеми на работното място. Например, колкото по-голяма е разликата в харесванията между двама колеги, толкова по-неудобно се чувстват да искат съвет или да дават обратна връзка, и толкова по-малко се интересуват да си сътрудничат.

Разликата може да възникне от твърде много самоанализ. Толкова сме заети да се тревожим за впечатлението, което оставяме и агонизираме от всяко малко нещо, което може да сме казали погрешно, че пропускаме всички положителни сигнали. От притеснение не забелязваме кога хората ни се усмихват, не виждаме топлината в очите им.

Тази тенденция изглежда се появява в детството. Утър Волф и колегите му в университета Дюк в САЩ са проучвали темата сред деца. 4-годишните не показват никаква разлика и оценяват много правилно колко ги харесва човекът насреща. До 5 годишна възраст обаче децата вече подценяват себе си и искат новия им познат да им бъде приятел. „Когато сте много млади, можете просто да предположите, че ако някой е мил с вас, той се чувства така“, казва Волф. „Малките деца нямат тази представа за учтивост”. С порастването на децата обаче те започват да осъзнават, че хората може да прикриват раздразнението или скуката си. „Има по-голяма несигурност в свързването на поведението на някого с това какво всъщност чувства той към вас.“ А това означава, че те започват да предполагат реакциите на другите хора.

За преодоляването на този проблем може да помогне малко образование в изкуството на разговора, което да облекчи тревогите ни. Но твърде много съвети могат и да имат обратен ефект – да привлекат вниманието към начините, по които „провалът“ може да се промъкне в главите ни и да засилят този вътрешен глас на несигурност. Във всеки случай практиката е най-добрият начин да затваряме разликата в харесването. Колкото повече говорим с непознати хора, толкова по-малко се притесняваме за способностите си да говорим.

В малкото случаи, в които сме направили все пак недобро впечатление, трябва да намерим урока, от който да извлечем като извод за следващата среща. В повечето случаи обаче сме много по-симпатични, отколкото си мислим.