Бъдеще

Защо с възрастта хората стават по-консервативни?

·

Широкото схващане е, че колкото по-възрастен ставаш, толкова си по-консервативен и съответно се придържаш към по-традиционни възгледи, правиш по-консервативни избори, разбира се и гласуваш за по-консервативни партии. Това върви ръка за ръка с твърдото ти мнение, че младите са незрели и мнението им не заслужава вниманието ти, не разбираш културата им, не споделяш интересите им и т.н.

Защо се случва това?
Защото нашият характер и мироглед не остават непоклатими през целия ни живот. Те се променят с времето. За да изследват тези промени, учените използват петфакторен модел на личността т.нар Голяма петорка: екстроверсия, добронамереност, съвестност, емоционална стабилност и отвореност към нови неща. Като цяло след 30-годишна възраст екстроверсията намалява, а добронамереността и емоционалната стабилност нарастват. Най-много намалява обаче отвореността към нови неща. А това е началото на консервативните промени в мирогледа и характера, които после се задълбочават от това, че с времето хората са по-склонни да отдават все по-голяма важност на по-стари знания и вярвания.

Разбира се промените в мирогледа са много индивидуални, не е задължително всички да поемем посоката на консерватизма, ако не искаме, а и вероятно в бъдеще все по-малко хора ще са в този модел. И сега има много хора, които не са, но пък тяхното съществуване е засенчено от все още сериозните възрастови стереоптипи. Тези стереотипи изглеждат общовалидни и това е доказано с проучвания – десетки различни култури по света демонстрират абсолютно еднакви стереотипи за възрастите – тийнейджърите са лековерни и недисциплинирани, средната възраст са съзнателни, организирани и недоверчиви, а възрастните са спокойни, неактивни и много консервативни. Причината е, че като хора си имаме изградени представи за социалните роли по възраст: ученик, студент, работещ родител, пенсионери баба и дядо.

Но нещата се променят.
Ако мислите, че по-горното е непоклатимо, лъжете се. Обществата се променят, а нещата не са толкова прости. Например, от една страна има изследвания, които показват, че възрастните хора имат високи резултати на тестове за имплицитни асоциации с расови пристрастия и са по-добри в запомнянето на истории с такива пристрастия, а консерватизмът им води до по-високо самочувствие. От друга, има и изследвания, показващи точно обратното – с годините сме все по-малко податливи към предразсъдъци (расови, полови, възрастови и т.н).

Тази разлика и привидно противоречие може би идва от факта, че подобни изследвания не отчитат разликите в поколенията. Накратко, на 70 години един човек от следвоенното поколение е различен от 70-годишен бейби бумър, защото са родени и израснали в много различни условия, социални среди и при различни възможности. Възрастните ни се струват консервативни, защото те са израснали в по-консервативен свят и това е факт. Още повече се усложнява темата и от този, че в различните общества поколенията може да настъпят дори в различни десетилетия, например в България за бейби бум може да се говори чак през 70-те години. Те пък са абсолютно различни от поколението Z, когато вече се появяват хора, които изобщо не помнят аналогов свят и т.н.

Ценностите ни се формират до голяма степен именно в младостта, но в момента социалните промени са все по-ускоряващи се, което води до това, че или има големи разлики между дори съседни поколения или почти никакви.

Да, споровете между поколенията са стари, колкото света, но светът се променя много по-бързо отвсякога и се появяват все повече хора, които на практика нямат характеристиките само на своето собствено поколение, а и на едно-две други. Консерватизмът си остава дълбоко скрит в нас, но той не е присъда и все по-ясно става, че днешният свят ни дава възможността да избираме какви да бъдем с времето.