Защо по-възрастен не значи по-умен?

Всеки е чувал изявления като „Аз съм по-възрастен и затова знам повече“ или „Като пораснеш, ще разбереш“. Винаги опитът е бил в центъра на тези разбирания, но в последните години разбираме все по-ясно, че мъдростта на по-възрастните вече не ги прави по-авторитетни. Причините са, че светът се движи на скорост, на която никога преди не се е движел, а технологиите дават възможности, които никога преди не са съществували.

Опитът не е равен на знания.
Исторически  животът на поколенията остава сравнително стабилен – ако си фермер, вероятността децата ти да са фермери е голяма и ще живеят подобен на твоя живот. Така няма да има конфликти между поколенията, ще има приемственост, но и няма да има себеоткриване. В такива обстоятелства възрастните хора действително имат предимство, защото носят полезни знания, натрупани с опита и времето, които ще са полезни на по-младите. Те са въоръжени с важен набор лайфхакове, които са наследили и са добавили собствени към тях, а младежите няма къде да ги научат, освен от по-възрастните.

Тази матрица обаче е разчупена и сега възрастта сама по себе си не означава нищо, а наличието на знания и умения не е задължително свързано с жизнения опит. Например един ученик може да разбира по-добре от компютри от лекар с 40-годишен опит. Колкото по-малко се пресичат сферите на заетост и интереси, толкова по-безполезен е чуждият опит за младия човек.

Опитът не е равен на умения.
Лайфхаковете може да са полезни, за да се опростят някои процеси или да се намери по-лесен начин да се достигне до решение. Но опитът на никой друг човек не може да премахне необходимостта да получите свой собствен опит. Това важи особено много за приложните дейности. Например, ако декоририрате торти, теоретичните знания ще са ви по-малко необходими. Ще трябва сами да проправите пътя си към идеалната глазура, пробвайки много техники и инструменти, докато се усъвършенствате. Да, по пътя може би ще имате нужда от опитен наставник, но ако той постоянно е над главата ви и обяснява как правите всичко погрешно, процесът няма да се ускори.

Опитът често означава „както се прави“, а не „както е най-добре“.
Дядо, татко винаги са правили „така“, защото „така се прави“, но това не означава, че това е най-добрият начин. Много действия остават свещени и се квалифицират като тайни, предаващи се през поколенията, защото така правят всички. „Ние го правихме и вие ще го правите“ не е най-конструктивният подход.

Опитът не е в крак с променящия се свят.
През ХХ век светът е напълно разтърсен, неслучайно тогава се появява и теорията за поколенията, която разделя хората на Х,Y,Z. Тази теория има много нюанси, но като цяло работи за описанието на по-големи групи хора.

В традиционното общество синът следва пътя на баща си и на практика няма разлика между поколенията. Сега, за разлика от баща си и още повече от дядо си, детето може да расте в различна среда, други условия и дори в друга държава, на друг език. Може да има различни интереси и ценности, да разполага с нови разработки и резултати от изследвания. Към това просто няма къде да се прикрепи опита на по-възрастните. Баба може да може да изпере идеално пуловер на ръка, но ако имаш автоматична пералня, това не ти е от полза.

Разликата в житейските позиции също обезценява и т.нар. житейска мъдрост. Според нея същата баба може да смята развода за позор и да посъветва внучката си да търпи насилие, за да задържи семейството си на всяка цена. Така е било в света на баба, където не само нея, а и всички останали жени в селото са търпели насилие. Струва ли си да слушате такава „житейска мъдрост“?

„Като пораснеш, ще разбереш“ вече не работи, защото човек расте по различен начин и разбира нещата различно.

Опитът е само източник на информация.
Нагласата, че по-възрастният е по-умен обезценява опита на младите и поражда йерархия, при която възрастните са по-висококачествени. Това може да доведе до дискриминация. Но в същото време не е правилно и не си струва да се отписва мъдростта на поколенията.

Това е допълнителен изсточник на информация, който трябва да бъде анализиран по същия начин, както другите. Например, ако искате да си купите нещо ново, четете отзиви, претегляте плюсове и минуси, търсите по-добра цена и т.н – разглеждате много фактори, включително чуждия опит. А когато се запознавате с чуждия опит преценявате и дали човекът е експерт, от позицията си на какъв говори, потвърдени ли са думите му с доказателства и други източници и т.н.

В крайна сметка, често срещан спор, когато се говори за младите е: „Имам цял живот зад гърба си и знам по-добре.“. Работата е там обаче, че това е животът на някой друг. И не е факт, че този опит ще бъде оптимален за вас. Най-доброто, което можете да направите, е, да прекъснете този порочен кръг и да не давате или приемате съвети за даденост, защото са изказани от позицията на възрастта. Няма универсален житейски опит и стойността на индивида не зависи от неговата възраст.