Now Reading
Защо някои хора се счупват от работа, а никой не ги забелязва?

Защо някои хора се счупват от работа, а никой не ги забелязва?

През лятото писателката Кейт Листър написа следния туит: „На колко години бяхте, когато осъзнахте, че първоначалния ви план да бъдете наистина мили, да работите усилено и да поемате много повече, отколкото би трябвало с надеждата, че ще бъдете възнаградени автоматично за това, е пълна глупост?“. Постът й резонира у 400 000 души, които го харесаха и го споделиха. Защото е права – непрекъснато ни учат, че рецептата за напредък е да наведем глава и да надмогнем останалите, че упоритата работа ще ни отведе навсякъде в живота, а опитът показва друго.

Това не е достатъчно. „В един момент се оглеждате и осъзнавате – wow, всички работят усилено. Експертизата и упоритата работа просто се очакват и няма да ви помогнат да се изкачите по стълбата“, казва Джеф Шанън, автор на „Трудната работа не е достатъчна: изненадващата истина за да ти вярват на работа“ пред BBC

Несправедливо е, че системата не оценява просто упоритата работа, но това е реалността, с която трябва да се справите, особено, ако го очаквате. Вероятно и сами сте го забелязали – понякога се оценяват колеги с равни или по-малки възможности от вашите. Тези, които се издигат, са тези, които са готови да политизират пътя си до върха, докато вие сте били твърде заети да работите усилено в сенките.

Няма никакво значение, че работите много, ако никой не ви вижда. Ваша е отговорността хората да ви забележат – това се нарича „ефект на тиарата“. „Усилената работа все още е много важна“, казва Карол Флорингер, президент на базираната в САЩ консултантска фирма Negotiating Women, Inc. Но няма смисъл да чакате да ви признаят: „Хората работят много усилено и дават страхотни резултати и се надяват, че правилните хора ще забележат, ще дойдат, и ще поставят тиара на главите им. Но това обикновено не се случва.“

Това, което се случва с повечето хора, които си вършат добре работата тихо и кротко е, че минават под радара. Така че, когато има възможности за повишение и развитие никой не мисли за тях. Те са просто забравени, по един доброкачествен начин. Да, това противоречи на всичко, което знаем от социалното си обучение – тихите и упорити работници са тези, които ще просперитат. И понеже учителите възнаграждават такива качества в ранните ни години, сме склонни да очакваме това и от нашите шефове. Разочарованието е неизбежно.

Трябва да говорите за себе си.
По принцип жените са по-засегнати и податливи на тази работлива скромност. Това отново е ефект от детството, когато момичетата са приучавани в скромност и послушание, а момчетата в това да взимат златните медали. За мъже е по-приемливо да говорят сами за постиженията си.

Освен това, след определено ниво хората работят съвместимо упорито, така че трябва да има още нещо, за да бъдете забелязани. Ако целите да се изкачвате по стълбата не е достатъчно само да сте добър работник, трябва да сте и малко политик. Трябва да намерите начин да ви забелязват не само в някакви моменти в годината, в които (евентуално) текат оценявания, за да споменете, че сте ценен с нещо. Не можете да си позволите това чакане.

Взимайте думата на седмични оперативки, говорете какво сте свършили, задавайте въпроси, появявайте се с бележки с предложения. Пишете имейли с по няколко точки, когато постигате успехи, пускайте съобщения в групи, когато спечелите клиент или добра оценка за компанията чрез вас. Опреснявайте LinkedIn профила си, пишете в социалните мрежи на компанията ви. Не е нужно да говорите винаги в първо лице единствено число. Казвайте „Аз и екипа ни“,  намерете и други форми, които да заместят единствено „Аз, аз, аз“.

See Also

Естествено шефът ви едва ли иска да получава самопохвалите ви непоискани, но не пропускайте случай да споменете приноса си в контекста на информацията, когато го „държите в течение“. Лесно можете да се научите на това просто като започнете да отбелязвате какво се случва на служебните ви срещи и да правите малък самоанализ на това какво сте казали и не сте ли могли да го кажете по друг начин, така че да изпъкне приноса ви.

Не е нужно и винаги да се „хвалите“ или да изреждате какво сте свършили. Да говорите експертно, да давате мнението си на професионалист, да имате влияние сред колегите ви също е огромен фактор да бъдете забелязани. Бъдете дружелюбни, приветливи с колегите си, защото хората, които са харесвани, са по-добре оценявани. И в това се крие истината – с колегата ви може да имате абсолютно същите умения, работна етика, но ако той е възприеман по-позитивно, ще получи по-голямо признание. Шефовете също са хора.

Малко политика на никого не е навредила.
Нека направим едно уточнение – не става въпрос за подмазвачество. Но можете да увеличите политическия си капитал в работата, просто като обръщате внимание на колегите си и сервилничите. Но например знаете, че Иван е много запален фен на Marvel – попитайте го гледа ли What If. Или имате общи интереси с друг, нищо няма да ви стане, ако му изпратите последната статия, която сте чели, защото знаете, че и той споделя същото увлечение. Хората обичат хора, които им обръщат внимание.

Въпреки, че изглежда малко манипулативно, този вид радост всъщност не вреди на никого, а може да е необходимо, за да ви забележат. Да, вероятно, ако предпочитате да си вършите нещата от списъка със задачи безропотно, може да ви се наложи да си приоретизирате общуването малко повече. Но ваша е отговорността да се погрижите за кариерата си. Ако не го направите вие, никой друг няма да го направи.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
1
Става
3
Страхотно
2
Супер
1
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top