Now Reading
Защо ни е по-лесно да решаваме чуждите проблеми, отколкото собствените

Защо ни е по-лесно да решаваме чуждите проблеми, отколкото собствените

Лекотата, с която даваме съвети на другите се нарича парадокс на Соломон. Това е противоречие, което, ако бъде преодоляно, можете да имате най-добрият съветник за себе си в свое лице. Понятието идва от стара притча с негово участие, в която две жени спорят за дете и всяка твърди, че това е нейният син. Соломон им предлага да го разрежат не две и всяка да вземе половина. Едната жена се съгласява, а другата решава да отстъпи. Така мъдрецът разбира коя е истинската майка. Но, същият цар Соломон довежда държавната хазна до фалит, по негово време има въстания, а когато умира страната се разделя на две. Тоест, неговият живот демонстрира парадокса на Соломон.

Има достатъчно изследвания на парадокса на Соломон, които показват, че хората наистина са доста по-рационално мислещи и мъдри, когато разглеждат ситуации, които не се отнасят до тях самите. Взимат предвид повече фактори, предсказват последствията и перспективите и не на последно място осъзнават важността на компромисите. Но, когато същите хора се поставят в центъра на ситуациите, те сякаш губят тези способности.

Къде отива всичко това, когато трябва да решим собствени проблеми? 

Рационалното мислене се намира в медиалната префронтална част на мозъка. Тази зона се грижи за това да подреждаме опциите и да намираме оптимални решения. Освен това, в същото време, докато тази част работи, човек може да изпитва емоции по отношение на казуса на колегата например, но те не го завладяват. Когато обаче става въпрос за нас самите, се появяват по-силните емоции като гняв, страх или пълен блокаж и амигдалата в мозъка ни започва да „дърпа одеалото към себе си“, което пък влияе върху подредената част, която мисли трезво.

Особено, ако мозъкът решава, че става нещо страшно и спешно, той напълно може да изключи добрата част, която мисли рационално.

Въпросът е като знаем на какво се дължи, как да повлияем?

Най-ефективният начин е, да разглеждаме ситуацията така, сякаш сме външни хора и даваме съвети на себе си. Нали сте забелязали, когато някой се пита „какво би казал еди кой си за това“. Този „еди кой си“ е човек с капацитет и правилно, трезво мислене. Това изобщо не е случайно – така даваме „външни“ съвети сами на себе си така, сякаш са изказани от наши ментори или близки.

See Also

Това работи, дори когато има намесени силни емоции в проблема. Самата промяна на въпроса от „Защо се чувствам така?“ на „Защо се чувства така?“ вече подрежда аргументациите по-ясно.

Дали ще действате с „въображаем приятел“, ще имате някой конкретен човек на ум или просто ще използвате местоимения от трето лице, ако се поставите на мястото например на колумнист, който отговаря на въпроси на читатели, или в позиция да дадете съвет на човек с вашия проблем, то това превключва отношението рационално мислене – емоции и воала – преодолели сте парадокса на Соломон.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
1
Супер
1
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top