Умения
Защо не трябва да се тревожите, че не постигате нищо съществено в живота

От време на време човек спира пътя си, за да направи равносметка и много често тя не е позитивна. Да, добър специалист сте, имате партньор даже, но като цяло никой не се е свързал с вас от списание, за да отрази бляскавите ви успехи. Вас дори не ви харесват толкова в социалните мрежи и все някой друг има вайръл видео в ТикТок. Животът сякаш минава напразно…Така ли е наистина обаче?
Защо се притеснявате, че не постигате нищо сериозно?
Заради културата, която е изградена върху система за оценка и сравнение. Иванчо „трябва“ да проговори еди кога си, иначе изостава от Петърчо, който вече борави със сложни изречения. В училище трябва да се държите тихо като Ангел и да постигате оценките на Светльо , който е много по-добър ученик от вас. Не можете да имате стар модел Xiaomi, защото съседът има най-новия iPhone и т.н. Така от малки започвате да забелязвате, че все има някой, който има и постига повече от вас и като се фокусирате върху техните успехи, забравяте всичко хубаво, което ви се е случило, и започвате да ровите в мислите си за това какво не сте постигнали.
Култът към постиженията е стимулиран и от попкултурата – успешните хора са все певци, артисти, спортисти, рядко са учени например. За обикновените хора изобщо не се говори, освен ако някое бедствие не ги настигне и влязат в новините с бедите си. Поради това се създава илюзията, че успехът трябва да се постигне – още повече подхранвана от социалните мрежи, където всички хора са по-щастливи, красиви, успели и имат по-хубав живот от вашия.
Също така хората искат не само да постигат, а и да бъдат признати. Постижението е нищо без жаждата от признание и одобрение, което да ги впише в списъка на успешните. Не можеш просто да отслабнеш или да изваеш тяло във фитнеса тихо и кротко, трябва да документираш цялото си journey, за да ти се възхищават хората и да признават успехите ти ежедневно, това е толкова приятно.
Страхът от смъртта също е фактор в този страх, че нищо особено не се случва и че губите времето, което ви е дадено на земята – затова инстинктивно искате да изпратите генома си във вечността, създавайки поколение. А още по-хубаво би било, ако създадете някакъв шедьовър, на който хората да се възхищават след 700 години в музеите, а името ви да влезе в учебниците още през следващия век. Не на последно място хората са закърмени с идеята, че животът има някаква цел, мисия, която всеки трябва да открие, не може просто така да се живее от ден за утре, да се губи време в нищоправене или забавления е срамно.
Необходимо ли е да се постигне нещо страхотно в живота?
Не. Постиженията до голяма степен са свързани именно с идеята за някаква голяма мисия на живота, която не е еднаква за всички хора, защото се формира от случайни стечения на обстоятелствата, а не е резултат от планиране. Достатъчно е всеки сам да измисли смисъла на живота си и да му се наслаждава. Всеки по свой начин върви по път, който го кара да се чувства добре – един може да спасява бездомни кучета, друг да събира пощенски марки, а някой просто си живее и не си прави труда да търси някаква голяма цел.
Как да спрете да се тревожите, че не постигате нищо съществено?
Фокусрайте се върху постиженията, не върху неуспехите.
Хората приемат успехите на другите в една пречистена форма и това им пречи да оценяват себе си адекватно: „Да, израснах в професията, но си прекарвам уикендите на дивана пред телевизора, докато Кирил е на скално катерене, а мен ме мързи и всички ще разберат.“
Приемете, че способностите на хората са различни.
Началните условия за всички хора са различни. Ние се раждаме „бял лист“ (а и това не е съвсем сигурно), но мигновено започваме да съществуваме при различни условия: „Ето, този стана милиардер!“ Да, но в същото време не отчитате, че родителите му са били също милионери, които са му подсигурили няколко милиона за стартиране.
Признайте, че успехът не е линеен.
Ако приемате успехът като нещо, което стартира от най-ниската точка в една графика, то успехът ще изглежда винаги линеен. Но той не е такъв, почти всяка история на успех е поредица от възходи и падения.
Смисълът е да сме щастливи.
Банално е, но животът не е успех, който трябва да се достигне, а път, който се изминава – минутите, в които вървите по този път трябва да са приятни. Ако не се наслаждавате на пътя към резултата – какво щастие е това?