Защо не сме слаби, ако натиснем „пауза“ на мечтите си

Животът обърква приоритетите ни със скорост, която е невъзможна за предвиждане. Миналата година започна по един начин, а в момента сме в съвсем различна ситуация. Трябва ли да се чувстваме виновни, че не преследваме мечтите си точно сега и предпочитаме да запазим сигурността на работното си място, независимо че може и да не сме кой знае колко удовлетворени от него? Трябва ли да се чувстваме виновни, че предпочитаме да оцелеем пред това да достигнем върха?

Ако сме в облаците на томовете литература за позитивна психология, ще се чувстваме зле от това, че не се хвърляме с пълни сили в преследването на мечтите, повишението, по-високия стандарт. Но животът е това, което се случва, докато правим други планове.

Да се притесняваме за работата и дохода си е неприятно, тревожно, но приемането на обстоятелствата не е признак на слабост и примиреност. Да натиснем „пауза“ означава задържане, а не елиминиране на по-големите стремежи в живота. Това, което трябва да направим, за да продължим напред, не винаги е това, което искаме да правим в момента.

И това е подход за оцеляване, който спасява живот, семейства и калява личността.

Понякога е достатъчно да знам, че като стабилизираме ситуацията, се поставяме в такава да търсим по-голямата и по-добрата възможност.

Инструмент, който помага за приемането на реалността, е така познатата пирамида на потребностите на Маслоу.

През 1943 г. Ейбрахам Маслоу предлага теория за потребностите, според която хората трябва да изпълняват основните си нужди, преди да могат да преследват тези на по-високо ниво, като например търсене на щастие и цел. След като се задоволят основните нужди, хората са по-подготвени да се стремят да реализират пълния си потенциал. Често представена в пирамида, йерархията на Маслоу има пет нива. В основата на пирамидата са нашите най-основни физиологични нужди – храна, вода, дрехи, топлина и т.н. На върха седи самоусъвършенстването, развитието на личността, където хората могат да преследват целта на живота си и да живеят според най-високите си принципи.

Времена като настоящата криза с пандемията, могат да изтеглят енергията от върховете на пирамидата обратно към основата на оцеляването.

Това може да изглежда като връщане назад, но всъщност е натискане на бутона на приоритетите, не е провал. Никой не може да се стреми към лично развитие и финансова свобода, когато хладилникът е плашещо празен, а сметките се трупат всеки ден. Ако някой ни каже обратното, то просто не осъзнава колко е привилегирован.

Натискането на паузата на стремежите понякога е най-добрият начин за движение напред.

Трябва да осъзнаем, че кризи като тази в момента не са по наша вина, но в същото време не сме безсилни. В близко бъдеще може да се наложи да изберем практически цели (безопасност, сигурност) пред амбициозни. А това означава компромиси. И ако трябва да работим на второ, трето място, да сменим сферата, да се научим да управляваме финансите си по различен начин – това ни прави не по-слаби пред бъдещето, а по-силни.

Едва ли има работодател, който да ни съди, че забавяме или заобикаляме кариерата си, за да намерим начини да стабилизираме потребностите си в кризисен момент – това показва находчивост, дава възможност за трупане на още и още социални и технически умения. А ако осъди „паузата“, то той е недекватен и не може да оцени, че сме способни на адаптация при трудни обстоятелства – наистина ли искаме да работим за такъв работодател?

Моментът за зануляване на хронологията на стремежите ни е сега.

Сега можем да огледаме новата реалност, да я оценим и да направим нов план за растеж обратно нагоре. Може да отнеме повече време, слизането винаги е доста по-бързо. Но ако пропуснем възможността да се съсредоточим върху нещата, които можем да контролираме, да останем оптимисти и да натрупаме още мъдрост, едва ли ще си дадем някога шанс да тръгнем отново нагоре и да постигнем мечтите си.