Защо не бива да сваляте гарда по време на виртуални срещи

В началото на миналата година, когато стартира масово феноменът на Zoom конференциите, хората се стремяха към определен вид и професионално отношение. Появиха се насоки за това как е подходящо да си облечен, каква да е светлината, какво включва добрият тон, как да поискаш думата, как да стоиш изправен, как да се гримираш и т.н. и т.н. Офис етикетът беше изнесен към виртуалните офиси и с няколко изключения на хора без панталони под ризите с вратовръзка всичко вървеше нормално и професионално.

Година по-късно хората по коловете стават все по-небрежни. Да вземем случая на Бари Нипфийлд, онзи член на канадско училищно настоятелство, който не изключи камерата си по време на зуум кол и запали цигара, което предизвика медийна буря, прекосила океана. Но това дори не беше най-големият проблем – Бари също така отпива от чаша червено вино и сякаш позадрямва в един момент от срещата. Или пък „уриниращият колега“ – човекът, който по време на аудио кол решава, че така или иначе никой не го вижда, защо да не се облекчи и това се чува от всички. Накратко, зоната между работата и домашния живот става все по-размита, а домашни действия като цигарата на Бари могат да струва работата му.

Друг пример за такова размиване на личното и професионалното са „бебешките състезания“ – гукащи колеги си показват бебетата и демонстрират прогреса им в една „уводна“ част от срещата, която продължава поне 15 минути. “Никога не съм срещала повечето хора, с които работя, така че сега тясно ги свързвам с това кои настояваат да водят децата си на Zoom срещи, а не с това, което правят“, казва Алекс, служителка в комуникационна агенция в Лондон.

Проблемът е, че хората все по-малко разбират, че домашният офис е виртуален офис и за него важат същия мантелитет и същия етикет, както и в реалния. Ако пушиш на работното място, ще бъдеш порицан, а може би дори отстранен.

Правилата за това какво не е подходящо да се прави на колове са малко или много универсални – държиш се така, сякаш си не във виртуална, а в реална среща. С изключение на редки случаи като този на комисаря по градското планиране в Калифорния, който подаде оставка, след като беше хванат от камерата в пияно състояние да хвърля котка през хола си, всичко е горе долу спокойно. Наказанията се определят от отговорностите и ролята на човека. За някои може да не е проблем пушенето, ако работната им култура го позволява, но за други като например за онзи съветник по обществено здраве, който беше видян да си запалва цигара по време на обществено заседание, последиците могат да са по-сериозни.

В повечето случаи работодателят не може законно да предприеме действия срещу служител, който пуши на домашното си бюро, но работодателите имат право да очакват служителите да спазват определни стандарти и могат да наложат дисциплинарни мерки.

Дрескодът също „олекна“ – костюмите и вратовръзките вече не са норма, но тениски с надписи и домашни халати определено не са подходящи за работна среща.

Факт е, че повечето очаквания за това кое е правилно са много субективни. Действително, когато презентираш проект, не е твоя работа да оценяваш кой как е облечен или в какъв хол живее, но след година видеосрещи имаш право да ти е писнало от небръснати колеги или от мениджъри, които танцуват из стаите си без да осъзнават, че камерата още работи.

В заключение, на хората се плаща за професионален ден. Времената са трудни и ако имате късмет да имате работа, която ви позволява да работите от вкъщи, тогава уважавайте компанията си и предоставяйте стойност.