Защо за най-важното все не стига времето?

Здраве, култура, обучение, хоби, качествено време с близки – отлагането на важните неща в живота е норма. Затрупани сме със задачи и се въртим в кръг по много часове през деня. Това се нарича „капан на спешността“, той е причината никога да не намираме време за себе си, за хората около нас, за книгите и за всичко, което има смисъл. Капанът на спешността се изразява в това, че често отлагаме значими въпроси и проекти за по-късно, защото ни се струва, че има неща, които трябва да направим точно сега.

Защо попадаме в капана на спешността?
Най-важната причина е, че не си организираме правилно времето. Но има и други:

Чувстваме се зле, ако не изпълним някоя задача – хората просто се чувстват неудобно, ако имат несвършена работа и са възпитани в духа на „не отлагай днешната работа за утре“. Освен това по правило спешните задачи са малки, така че ни се струва, че няма да отнемат време и няма смисъл да ги отлагаме.

Струва ни се, че ако не свършим нещо, ще настъпи бедствие.
Всички известия, нови съобщения, обаждания, допълнителни малки задачи създават илюзията че наоколо всичко гори и трябва постоянно да „гасим пожари“, които не търпят отлагане.

Зацикляме и не виждаме нищо наоколо.
Когато сме претоварени с краткосрочни въпроси сме склонни да си гледаме само графика без да преценяваме кое е важно и кое не, това създава тунелно виждане – само това, което е на фокус под носа ни.

Как да избягате от капана на спешността?
Помнете, че спешните задачи никога няма да свършат.
Ако постоянно „отмятате“ задачи, които да ви се „махнат от главата“ просто трупате рутина, която ви отдалечава от посещението на лекар, четенето на книга, разговора с детето и т.н. Много голяма грешка е, ако мислите, че след като отговорите на имейл, проведете обаждане, успоредно изпънявайки още по-две три задачи това някак си ще „отвори“ време, за да си опресните СВ–то в LinkedIn например.

Започвайте деня с важни и неспешни задачи.
Класическите книги за управление на времето казват, че първо се „изяжда жабата“ т.е върши се малка и не особено приятна задача. След това се чувстваме победители, преодолели препятствие и се заемаме с енергия за други неща – само че много често това са просто следващи „жаби“. Ето защо първо започнете деня с това, което е по-важно, но не и спешно (или може да се отложи, например отиване на фитнес), и едва след това преминете към цялата тази купчина малки задачи.

Работете на блокове.
Например 40 минути важни и 15 минути спешни задачи. Така дребните задачки няма да ви изсмукват времето – със сигурност следващият имейл може да изчака 40 минути.
Ако сте факири, можете да комбинирате някои задачи, например докато сте на опашка в банката или чакате детето от урок, или сте в метрото, можете да отговорите на два-три имейла, да проведете две-три обаждания или да попълните няколко формуляра.