Защо е груба грешка да лъжем в автобиографията си

По принцип лъжата е като кариеса. Колкото по-дълго човек живее с него, толкова по-зле става. И независимо какво се случва по света, лъжата остава лошо нещо. И е особено сложна, когато е написана черно на бяло в автобиографията.

Представете си, че сте написали в автобиографията си, че ползвате определен тип софтуер за дизайн, наети сте, след което шефът ви получава дизайни само с шрифт Comic Sans. Все някога ще трябва да дадете обяснение. В момента, в който ви хванат, ще бъдете дисквалифицирани не само от настоящата позиция, а и от докъдето достигне мълвата. А както знаем, тя се разпространява много бързо и нашироко, особено в нашата страна.

Хората сме склонни да разтягаме истината – включително в автобиографиите си и донякъде това е очаквано от наемащите мениджъри. Ако поразтегнете истината, последствията няма да са чак толкова тежки, колкото при директна лъжа. Например, начални и крайни дати за определени минали работни места. Наемащите знаят, че вероятно ви се губят детайли от миналото и няма да се интересуват къде сте били два месеца без работа. Има и някои умения, които могат да се поразтегнат, например уменията с Excel или други програми, за които не се изискват години опит, за да ги усвои и ползва добре човек. В други случаи хората украсяват или разтягат истината, за да представят несвързан опит като свързан, определено за това се иска креативност. В някаква степен тези игри с действителността са приети, но не смятайте, че рекрутърите не са наясно с тях.

Но от откровените лъжи посоката е само навън. Например, да кажете, че сте завършили или имате диплома, която нямате от място, на което кракът ви не е стъпвал. Или да си измислите компании, в които никога не сте работили или пък изобщо не съществуват. Не е добра идея и да лъжете, че сте били на позиция, на която не сте били. Ако сте били координатор на проект не пишете, че сте били мениджър на проект. Много често и лесно могат да проверят опита ви със странични, уж случайни въпроси, например: „Колко време живяхте в Париж?“… В един момент лъжата ще излезе наяве.

Целта на автобиографията е базисна – тя показва на потенциалния работодател, че потенциалният кандидат има нужните знания, умения, опит и качества, за да изпълнява определени отговорности. Не се притеснявайте да бъдете това, което сте, не се притеснявайте да нямате целия арсенал от знания, умения и опит.  Идеалният кандидат почти никога не е този, който има най-впечатляващата  биография, а този, който е най-подходящ за обявената позиция.