Умения

Защо готовите рецепти за успех не работят?

·

Много хора смятат, че ако следват начертана карта за успех, ще успеят. Но, ако беше така, всички щяхме да сме Илон Мъск. Това, което хората не разбират, е, че няма рецепта и че трябва да поемат лична отговорност, за да намерят и вървят по своя път. Търсим вълшебното хапче, с което да отслабнем или пък формулата, с която да спечелим милиони, докато се излежаваме на плажа. Вътрешно в себе си знаем, че това са илюзии, но защо продължаваме да вярваме в тях?


Искаме всичко да е много просто…, но не съвсем.
По принцип очевидните решения са пред очите ни, но очевидните решения са трудни. Например, да вземем намаляването на теглото – очевидно е, че трябва да създадем калориен дефицит и да се движим повече, за да открием баланса и да постигнем напредък. Но все пак това изисква толкова усилия, че често е по-лесно да попитаме някой „Как отслабна?“ и да започнем молитви на запад на всяко новолуние, отколкото да поемем отговорността и да свършим работата.

Освен това, ако продължим с примера – ако решението е толкова очевидно, защо има толкова много хора с наднормено тегло около нас? Сигурно не е чак толкова просто и  има някаква тайна и тя трябва по някакъв начин да бъде разкрита, в противен случай простите неща няма да работят. Дали да не поръчаме от онзи чудодеен горски плод, който расте само на южни склонове в Непал и да се случи чудото? Може би годжи бери, внесено от 10 хиляди километра е по-ефикасно от шепа тукашни селски боровинки? Хората сме склонни да вярваме в чудодейности, вместо да признаем, че имаме на разположение всички средства за постигане на целите си.

Вярваме в готов алгоритъм.
Иска ни се да вярваме, че светът е подредено, систематизирано място, където, ако играем по правилата, нищо няма да ни се случи. По-трудно е да приемем, че не сме на стабилен кораб в морето, а в малка лодка сред бурния океан – неприятностите просто се случват и знаем това, но не искаме да губим усещането си за сигурност и предпочитаме да вярваме, че има готова формула.

Много бързаме.
Простите решения са нежелани, защото те изискват време. Например, ето го онзи познат на еди кой си, който твърди, че 6 месеца е бил дистрибутор на червила и продукти за сияйна кожа и вече е изплатил апартамента. Може би само ако и ние отидем на това велико обучение, на което е бил той и ако се запишем в неговата мрежа и ние ще разберем как да направим много пари за нула време, и ще изплатим своя апартамент. Звучи много примамливо, но същия резултат може да се постигне без тежести и за няколко години, а парите за обучение можем да вложим в реалното си развитие и нищо чудно то да ни доведе до по-високи доходи и по-бързо изплащане. Но въпреки това падаме в капана, защото бързаме – идеята за чудните формули е привлекателна, защото обещават бързи резултати срещу малко усилия.

Не приемаме, че сме различни.
Хората сме различни, затова лекарствата се тестват на различни групи, защото действат различно на различни хора, според различни фактори. Затова например всички имаме базова грамотност, но малко имат качества и талант да получат Пулицър. По-лесно е да приемем, че всички сме еднакви, но не сме. Различни сме и резултатите ни са различни, защото обстоятелствата и характеристиките ни са различни. Върху успеха влияят много фактори и в много случаи готовите рецепти няма да работят.

Не приемаме, че понякога е въпрос на късмет.
Това е ужасно несправедливо, но е истина. Светът е несправедлив, неподреден, хаотичен, непредвидим и както се случват неприятности, така се случват и щастливи случайности и прекрасни неща. Вижте Холивуд например и класическия пример на актьорите-сервитьори. Понякога ходиш с години и години на кастинги без успех и даваш всичките си пари за уроци, но така и не получаваш роля отвъд реклама на продукти за хемороиди. А понякога просто си на точното място в точния момент и ставаш Пени от  „Теория на големия взрив“. Трябва да сме в мир с факта, че понякога нещата просто се случват и нямаме никакъв контрол върху това.

Не приемаме, че има повече от един път към успеха.
Ако вземем буквалните аналогии като намаляването на теглото, в момента на върха са кето диетите, като се пропагандират като най-добрият, устойчив начин за достигне на идеалното тегло. Но преди тях бяха Аткинс диетите, а преди тях лечебното гладуване, а преди него разделното хранене и т.н. Неприемайки че има и други начини да постигнем резултати, следвайки сляпо един определен път, рискуваме да следваме неподходящ за нас алгоритъм и дори да си причиним вреда.

Вълшебните решения се заменят като адаптираме лично магическите формули, като се настроим за дълъг път, като не се обесзърчаваме от временни неуспехи и като се възползваме от възможностите. Все очевидни, но трудни за приемане реалности.