Защо ежедневните навици са по-ценни от целите

Всеки има малки или големи цели, които иска да постигне в живота си. Някои хора искат да спечелят първия си милион до 30-годишна възраст, друг да отслабне до лятото и т.н. Добрите навици са тези едва доловими наши поведения, които ни водят до целта. А лошите, обратно, ни отдалечават от нея.

Обикновено човек мисли, че е достатъчно да има вдъхновение, за да постигне целите си. Но това не е така, вдъхновението не е инструмент. Навиците са по-надеждни. Те ни подкрепят, независимо дали сме вдъхновени или не, защото са последователност от практики и действия.

Важни ли са целите? Да, целите са важни, защото е важно човек да има поглед към бъдещето и това, което иска да бъде и да постигне. Но често, когато целите получат своя краен срок, хората всъщност се връщат в началната точка. Не е достатъчно само да искаме да бягаме маратона в Ню Йорк и да сме направили първата тренировка, след което да забравим целта. Трябва да се връщаме отново и отново към бягането, всеки ден. Не е достатъчно само да отслабнем и да отпразнуваме това с торта. Трябва да се връщаме отново и отново към целта да сме с нормално тегло, а това значи да имаме навиците на здравословното хранене, които да ни отдалечават от идеята, че след като целта е постигната и крайният срок е изтекъл, сме свободни да не правим нищо.

Целите освен това често зависят от фактори, върху които нямаме контрол. Някои цели са непостижими. Ако получим травма, може да не можем да се явим на мараона, можем да имаме цел да отидем до другия край на света, но ако нямаме доходи, няма как да го направим. Поставяйки си цели, ние като правило изграждаме някакъв алгоритъм, за да ги постигнем, но нещата могат да не вървят по плана.

Добавяме, че целите зависят и от силата на волята и самодисциплината. Но силата на волята е като мускул. След упорита работа той се уморява и ни остава малко енергия за следващите задачи.

Според някои изследователи поставянето на цели демотивира. Човешкият мозък може да обърка поставянето на целта с постигането й. Самото целеполагане вече ни кара да се чувстваме „постигнали“, само защото сме го казали. А това отпуска. Този феномен е особено очевиден, когато споделяме с другите хора целите си – даваме заявката шумно, а после не сме в състояние да я постигнем.

Навиците от своя страна са пресечната точка на знания, умения и желания.

Стивън Коуви, автор на „Седемте навика на високоефективните хора“ казва, че когато правим нещо по навик, това означава, че приемаме действието автоматично и без да мислим. Така целта се постига постепенно, дискретно и лесно.

Систематичният подход има своите предимства:

Навиците могат да надхвърлят нашите цели. Ако сме решили да напишем роман, можем да решим да пишем по 200 думи на ден, така за 250 дни ще имаме постигната целта неусетно. Понякога можем да пишем и по 1000 и така завършим романа по-рано, ще сме надхвърлили целта си.

Да се изгради навик не е чак толкова трудно. По правило формирането на навик изисква 30 дни. В този период свикваме с извършването на определеното действие всеки ден.

Навиците определят живота ни. Целият ни живот се състои от навици, които почти не забелязваме. Около 40% от нашите действия през деня се дължат на навици. Животът ни, макар да има определена форма, се състои от навици – практични, емоционални или интелектуални те формират съдбата ни, каквато и да е тя. А когато един навик е вкоренен в характера, той остава с него цял живот.

Навиците променят начина на живот. Някои навици могат драстично да променят нормалното ни поведение. Наричат се основни навици – например, ако свикнем да тренираме, е много възможно да изградим и навик да се храним здравословно, да се откажем от пушенето и алкохола. Навиците водят със себе си други.

Системният подход работи доказано. Много успешни хора са открили, че когато се фокусират върху навици, вместо цели, подобряват живота си. Уорън Бъфет например, има навик да чете всеки ден. Стивън Кинг пише по 1000 думи на ден – примерите са много.

Ако искаме да постигнем някаква цел, трябва да опитаме да посветим времето си не на настройката за това, а за формирането на добри навици.