Да развенчаем тези популярни митове за лидерите

1. Всички предприемачи са родени лидери. Всъщност само фактът, че сте получили страхотна идея във времето, не означава сам по себе си нищо. Дори и да сте основали собствен бизнес, това не ви прави идеален кандидат за ръководител.

Да си лидер означава да имаш собствена визия и да накараш другите да повярват в нея, да разкриваш таланти и да имаш служители, които те слушат и се влияят позитивно от теб. Ако човек осъзнае, че няма такива таланти, то е важно да прехвърли тази задача на други.

2. Лидерът не проявява слабост. Мнозина продължават да вярват, че признаването на слабост, промяната на хода на действие или най-просто вслушване в другите, са признаци на слабост. И че „истинският“ лидер във всяка ситуация е длъжен да отстоява своята позиция. Това обаче е далеч от истината.

Силните лидери признават грешките си, за да се учат от тях. Те приемат обратна връзка, дори и да е отрицателна. Признават, че нямат всички отговори и демонстират човечност като слушат служителите и се грижат за тях.

3. Лидерът е груб, твърд и студен. Със сигурност поне веднъж ви се е наложило да работите с човек, който е на принципа „Бий, да те уважават“. Много малко вероятно е под негово ръководство да се постигнали каквото и да е. Същото важи за бизнеса или компанията, която ръководи.

Истинските лидери се отнасят с уважение и любезност към хората, мислите и проблемите им. Той работи за укрепването на емоционалната интелигентност на хората и помага за добрата атмосфера и разбирателство в екипа.

4. Екстровертите са по-добри лидери. Един широкоразпространен стереотип гласи, че екстовертите са по-общителни, уверени, а интровертите затворени и срамежливи. Но екстравертността и интровертността са по-свързани с това как човек обработва информация. Екстравертите решават проблеми, като ги обсъждат с други хора, а интровертите държат информация в себе си.

От това логично следва, че екстровертите са привлечени на ръководни позиции, защото трябва да общуват с хората. Но тази черта сама по себе си не гарантира, че човек ще стане добър лидер. А сред успешните лидери има много интроверти – Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Барак Обама, например.

5. Не е необходимо ръководителите да развиват лидерските си умения. Придобиването и укрепването на лидерски умения отнема време, за да се превърне в навик. Ръководителите също имат нужда да ги развиват постоянно не само с лични планове, но и курсове и работа с ментори.