Всичко на мястото си или какво можем да научим от френските готвачи за ефективността

Френските готвачи имат концепцията mise-en-place, което означава „всичко на мястото си“. Измислена е от 13-годишния Огюст Ескофие през 1859 година, докато помага на чичо си в ресторанта му. После Ескофие превръща френската кухня във високо изкуство и създава стандарт, ясна йерархия при която всяка съставка, прибор, ястие се сервира по ясен план в точния момент.

Какво можем да научим от това?

1. Важността на последователността.
Последователността е изключително важна. Както, когато готвим пиле, първо го размразяваме така се заемаме първо със задачите, които задават тона на деня. Последователността от действия за деня се определя от списъците ни и приоретизирането им, така че да се движим логично през процесите.

2. Организиране на работното пространство.
Всичко в работното пространство в една кухня е така подредено, че да е логично. Съставките са от лявата страна на дъската за рязане, след като се измие, ножът отива на мястото си.

Организирането на работното пространсво е просто – създаване на обичайни дейности, използване на бележки, създаване на различни работни пространства за различните проекти, поставяне на предмети и файлове, така че да не пречат на концентрацията.

3. Напомнянията са задължителни.
В кухнята всеки предмет има своето място и всяко напомня за действие. Маслото в тигана напомня, че след него следва лука, а той, че трябва да намалим котлона, ако искаме да не загори.

В некулинарен вариант това означава, че ако човек получава много информация, трябва да постави всяка от тях на правилното място, като един диспечер, който записва задачи, води бележки, борави с онлайн календар. Ако ползваме дигитални инструменти, можем без проблем да проследяваме и да си напомняме какво следва да сложим в „тигана“ сега, а не по друго време.

4. Да си улесним работата.
За да готви едно ястие след друго, готвачът трябва да направи нещо повече от просто да действа възможно най -бързо. Той трябва да оптимизира повтарящите се действия. Това важи и в голяма степен за всички – например, ако си мениджър на социални мрежи е по-лесно и смислено, вместо да създаваш и споделяш съдържание на момента да ползваш автоматични опции за публикуване.

5. Силата на разграничаването.
Има време, което изисква участието на готвача и такова, в което не се изисква, например, когато фурната пече ястието. В работата с информация, ние не осъзнаваме често разликата между тези два типа задачи – склонни сме да надценяваме тези, които имат нужда от нас, но всъщност задачите, които ен изискват участието ни, носят по-големи ползи, защото малките стъпки, които предприемаме да си ускоряваме процесите, ни отварят време да се концентрираме върху други неща.

6. Начало–край.
Ястие, което е готово на 99%, няма стойност. Или е готово, или не. Готвачите не започват поръчката ни, ако знаят, че няма да я завършат навреме. Същото е и с умствения труд – всеки път, когато започваме и приключваме даден процес, трябва да сме наясно, че понасяме скритите загуби. Нерешената задача е досадно бреме – ще трябва пак да се управлява, адаптира, отново ще се появи в списъка ни и най-вече ще тормози съзнанието ни.