Безкрайният работен ден и другите „дребни“ проблеми на отдалечената работа

Дистанционната (отдалечена) работа има много предимства и много хора възприемат тази възможност дори я романтизират с фантазии как могат да работят от кафене или на плажа. Факт е, че този тип работа има позитиви, като например съкращаване на времето за пътуване, общото удобство да си си вкъщи, съкращаването на някои разходи и др. Но преди да изберете този тип работа като основен, запознайте се с някои от големите предизвикателства пред него.

1. Безкраен работен ден.
Работодателите разглеждат този вид работа като привилегия и могат да си позволяват да дават задачи или да искат да контактуват с вас по всяко време на деня. Но това не е единственият проблем – нарушаването на рутинния работен ритъм е често срещан, например човек може и да не е търсен от мениджъра си изобщо и да е склонен да отлага работата за вечер или през нощта, защото сам може да определи часовете за работа. Друг проблем е „отхвърлянето“ на още и още задачи, които никога не свършват и удължаването на работния ден с още три-четири часа. В крайна сметка човек си е вкъщи, поседнал на дивана и не забелязва как минава времето. В началото този ритъм може и да е работещ, но скоро продуктивността ви ще започне да страда.

2. Липса на удобно място за работа.
Когато човек си е вкъщи, той е изкушен да работи от дивана, леглото, в нетипични за работа пози. В много случаи няма обособено работно място в дома си, няма бюро, удобен стол и необходимите за един офис условия. Това, освен че води до проблеми със здравето, теглото, гръбначния стълб, кръста, врата и т.н. води и до загуба на концентрацията, губи се връзката, която мозъкът прави между работното място и работата, и настъпва хаос. Допълнително, ако има членове на семейството вкъщи или деца, те смятат, че вие сте си вкъщи и са склонни да подценяват нуждата ви от концентрация и спокойствие, защото за тях „вкъщи“ означава, че сте на разположение, че никой не ви следи и че можете да си позволите разсейване.

3. Липса на движение.
Работата от дистанция означава, че нямате мотив да излезете от къщи и трябва да го търсите допълнително. Средата с нищо не ви стимулира да се раздвижите, да сте на въздух, а размиването на идеята за работен ден и удължаването му води до това, че дори не знаете кога можете да излезете спокойно и дали изобщо можете, след като шефът ви може да ви „хване“, че не сте на компютъра по всяко време. Световната здравна организация препоръчва между 150 и 300 минути седмично умерено интензивна физическа активност.

4. Котката/кучето постоянно нещо иска.
Един член на семейството, който е извън себе си от радост, че сте заедно, е вашия домашен любимец. В най-неподходящия момент котката ви решава, че може да седне пред монитора или направо върху клавиатурата, а кучето започва да лае точно, когато сте в среща и говорите, и постоянно ви подканя да го храните или примъква каишката за разходка. Това може и да не е фатално, но все пак е нюанс, с който трябва да се съобразявате.

5. Няма с кого да си поприказвате.
Работният ден е скучен, когато човек е сам. В офиса има хора, социален кръг, създават се приятелства, след работа се излиза за аперитив… Разбира се онлайн общуването донякъде компенсира това, хобитата също, но нищо не може да замени добрата стара кафе пауза с колеги.

6. Губите си времето.
Дистанционната работа освободи време, но колко хора го ползват за нещо смислено, каквито и обещания да са дали пред себе си. Колко хора ходят на фитнес във времето, в което иначе биха пътували до работа? Излежаването и безсмисленото скролване в Инстаграм са далеч по-вероятни. Усещането за безвремие и липсата на стегната рутина си казват думата и скоро дните се сливат, а мотивацията спада.